![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
Тревогата се разпространи и из съседните с англичаните части на лагера, където се бяха събрали представители на целия християнски свят. Хора от всевъзможни нации грабваха оръжието и се строяваха. Навред цареше суматоха, никой нищо не разбираше. За щастие Солсбъри не изгуби самообладание дори сред тази страховита бъркотия. Като събра сигурен отряд от най-добрите английски войници, той забърза да изпълни заповедта на де Уо и заповяда цялата английска армия да бъде строена, да бъде в готовност, та в случай на нужда да помогне на крал Ричард. Армията трябваше да тръгне в пълно бойно снаряжение и да действа по команда, без врява и ненужна суетня, която можеше да възникне от тревогата на войниците и от грижата им за безопасността за краля.
През това време Ричард, без да обръща внимание на все по-нарастващите викове, възгласи и бъркотия, продължаваше своя път. Той бързаше да стигне до хълма свети Джордж. Беше облечен съвсем небрежно, подмишница стискаше меча и ножницата. Следваха го само де Уо и двамина телохранители.
Той вървеше дори по-бързо, отколкото се разпространяваше суматохата. Когато мина покрай шатрите на своите отряди от Нормандия, Пуату, Гаскон и Анжу, вълнението още не бе успяло да стигне дотук, макар че шумните викове на пируващите германци бяха събудили вече много войници. Наблизо бяха настанени и неколцина шотландци, които не обръщаха никакво внимание на вилнеещата далеч от тях тълпа. Но рицарят на Спящия леопард, щом видя забързания крал, усети, че се е случило нещо лошо. Като реши да сподели заедно с него опасността, той грабна щита и меча и се присъедини към де Уо, който се мъчеше да удържа своя нетърпелив и разпален от яда си господар. На въпросителния поглед на шотландския рицар де Уо отговори само като вдигна рамене и двамата продължиха напред, като следваха Ричард по петите.
Скоро кралят се озова вече в подножието на хълма свети Джордж. И склоновете, и горната площадка бяха отрупани с хора. Тълпата се състоеше отчасти от свитата на ерцхерцога, която приветстваше с викове неговия жест, който в очите й изглеждаше като защита на националната част, отчасти от зяпачи, привлечени тук от злорадство и любопитство. На всички им се искаше да видят как ще свърши това необичайно начинание. Ричард бързо си пробиваше път през шумната тълпа като могъщ кораб, който е разперил всички платна и пори бурните вълни, без да обръща внимание, че те се затварят зад него и с бесен рев се хвърлят върху кърмата.
Най-отгоре на хълма имаше малка равна площадка, на която бяха забити съперничещите си знамена, все още заобиколени от приятелите и от свитата на австрийския ерцхерцог… Сред тях беше и самият Леополд. Той с удовлетворение съзерцаваше забитото от него знаме и радостно слушаше приветствените викове, буйно надавани от неговите привърженици. Преди още до насита да се наслади на радостта си, в тълпата се вряза Ричард. Само четирима души придружаваха английския крал, но натискът му беше толкова бурен, че сякаш цели пълчища непобедими войници бяха заели хълма.
Кралят грабна австрийското знаме и с оглушителен глас, подобен на тътен от земетресение, възкликна:
— Кой посмя да постави този жалък парцал до английското знаме?
Ерцхерцогът беше мъжествен човек и бе невероятно да остави въпроса без отговор. Но неочакваната поява на Ричард до такава степен го обезпокои и смути, а страхът, който му вдъхваше пламенният и вироглав характер на този владетел, беше толкова голям, че се наложи кралят на два пъти да повтаря въпроса си. При това тонът му беше такъв, сякаш той предизвикваше на бой небето и земята. Най-сетне Леополд събра смелост и отговори:
— Това сторих аз, Леополд Австрийски.
— В такъв случай — гороломно извика Ричард — Леополд Австрийски ей сега ще види колко Ричард Английски уважава неговото знаме и неговите претенции.
С тези думи той отскубна дръжката на знамето, строши я на парчета, хвърли знамето и стъпи върху него.
— Ето, вижте, аз тъпча знамето на Австрия — кресна той. — Ще се намери ли поне един сред тевтонските рицари, който ще посмее да укори моята постъпка?
Мълчанието продължи около минута. Но германците са храбър народ. Сред рицарите от свитата на ерцхерцога се чуха викове: „Аз, аз, аз!“ Най-сетне и самият той присъедини гласа си към хора на храбреците, приели предизвикателството на английския крал.
— Защо се бавим? — извика граф Валенроде, рицар с гигантски ръст от провинция, граничеща с Унгария. — Братя, благородни аристократи, този човек тъпче честта на нашата страна! Да спасим опозореното си знаме, да сразим английското високомерие!