Ричард Лъвското сърце [bg]

Той не пускаше знамето, но май не се решаваше да го измъкне.

Съветникът на Леополд, който имаше винаги непосилната задача да вразумява господаря си, изтропа с жезъла. Леополд по навик обърна глава към него.

— Орелът е цар на пернатите — подхвана съветникът, — а лъвът е цар сред земните животни. Всеки си има своите владения и те са отделени едно от друго с не по-малко разстояние, отколкото Англия от Германия. Не причинявай безчестие на царствения лъв, благородни орльо, и нека твоето знаме мирно се вее заедно с английското.

Леополд пусна дръжката на знамето и се заоглежда, като диреше с очи Конрад Монфератски, но не го видя. Щом маркизът се убеди, че размириците почват, веднага си отиде, като предварително изрази съжалението си пред неколцина неутрални гости, че ерцхерцогът е избрал този следобед да си отмъщава заради нанесените му обиди, от които има право да се оплаква. Като не видя почетния си гост, особено важен за него именно в тази минута, ерцхерцогът каза на хората около себе си, че не желае да сее раздори в армията на кръстоносците и само брани привилегиите си, които му дават право да заема същото положение, което заема и английския крал. Той може да постави своето знаме, оставено му от неговите деди — германските императори, — по-високо от знамето на анжуйските графове, но не желае това. Щом свърши речта си, той заповяда да донесат бъчва вино и да я отворят, за да почерпи присъстващите. Сред гърма на барабаните и звуците на музиката гостите веднага гаврътнаха по няколко чаши в чест на австрийския ерцхерцог.

Шумът, който съпровождаше тази дива сцена, вдигна на крак целия лагер. През това време бе настъпил критичният миг, в който лекарят трябваше да събуди пациента си. Според правилата на своето изкуство, арабинът взе гъбата и я доближи до лицето на болния. След няколко наблюдения той заяви на лорд Джилсланд, че треската напълно е оставила неговия господар. Благодарение на силния организъм на крал Ричард той не се нуждае дори от втора доза от силното лекарство, както става в повечето случаи. Самият Ричард явно беше на същото мнение. Той седна в постелята и като си търкаше очите, попита де Уо колко пари има сега в кралската хазна.

Баронът не можа да назове точната сума.

— Няма значение — каза кралят. — Колкото и да са, дай ги всичките на този учен лекар. Според мен само благодарение на него ще мога още да бъде полезен на кръстоносния поход. Ако има по-малко от хиляда бизанти, дай му скъпоценности, за да се попълни сумата.

— Не продавам мъдростта, с която ме е сподобил аллах — намеси се арабският лекар. — Знай, велики владетелю, че божественото лечебно питие, което ти взе, ще загуби силата си, ако аз, недостойният, продавам лечебните му свойства за злато или за диаманти.

— Лекар да се отказва от заплащане! — измърмори де Уо. — Това е още по-странно от стогодишната му възраст.

— Томас де Уо, ти познаваш само мъжеството, което е присъщо на войника и само добродетелите, които отличават рицарите. А ето че този мавър, който отказва да приеме нашия подарък, може да служи като пример на хората, смятащи себе си за най-издигнатите рицари.