Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Навярно суеверните са били прави. На втори април 1879 г., като всеки друг ден, царят излиза на разходка.
Около двореца му патрулират полицаи, по алеите на парка се разхождат офицери от царската гвардия, а заедно с тях и тридесет и три годишният учител Соловьов с чиновническа шапка. Той изчаква царят да се приближи и стреля в гръб. Александър разбира, че атентаторът стреля по него, и побягва в зигзаг. Соловьов стреля общо четири пъти, но с несигурна ръка и четирите куршума не попадат в целта.
Залавят го, без да се съпротивява. Преди това е залепил с пчелен восък капсула с отрова под мишницата. Незабелязано успява да я постави в устата си, но преди да я отхапе, офицерите насила разтварят устата му и го принуждават да изплюе отровата.
Напразно царската полиция разпитва Соловьов. Той не издава съучастниците си, като заявява, че е запланувал атентата сам и сам го е извършил. След като не успяват да се доберат до действителните факти, изправят атентатора пред специален таен съд, който го осъжда на смърт чрез обесване. Няколко дена след това присъдата е изпълнена.
Боже, царя пази! Три пъти се изплъзва от смъртта, а ето че анархистите се готвят за следващо нападение. За пръв път може да се говори за обмислено убийство, което не би трябвало да се провали поради непредвидени обстоятелства.
Операцията се подготвя от цял щаб смели революционери и се провежда от колектив, действуващ съгласувано. Интересното е, че отново в историята на политическите убийства се появяват жени.
Една от тези функционерки е София Лвовна Перовска, аристократка по произход. Нейният баща — петербургски губернатор — е приятел на царя. Макар израснала в разкош в сянката на привилегированото общество, тя от малка осъжда пищния живот и още на шестнадесет години изразява своя бунт в семейната среда, като напуска дома и отива да работи на село.
На двадесет и шест години все още изглежда като гимназистка, но е уверена и решителна, работи сред анархистите, помага на политически противници на режима да избягат в чужбина и участвува във въоръженото нападение на влака със заточеници за Сибир. Акцията се проваля, но смелата графиня, чийто дядо е бил някога царски министър на културата, не се отчайва. Перовска създава група, която летописците наричат „Изпълнителен комитет“.
Вера Николаевна Фингер е друг тип функционерка. Тя е без голям опит, но затова пък работи пожертвователно и осъществява много обществени контакти. Произхожда от заможно и уважавано семейство на царски съдия и въпреки това, а може би именно поради това, тя застава на другата страна.
Андрей Иванович Желябов е син на крепостен селянин, роден е далеч от Петербург, в Крим, интелигентен и честолюбив. Учил гимназия, а по-късно следва в Одеския университет, увлича се от идеите на Бакунин, участвува в групата на нечаевци и стига до убеждението, че съществува само един ефикасен начин за промяна на политическото и социалното положение в Русия — революционния терор. Желябов става стратег и командир на групата. Той е добър оратор, умее да убеждава и изглежда като богатир — висок, силен и енергичен.
Николай Иванович Кибалчич е от онези страстни учени, които изцяло се отдават на избраната професия. Неговата единствена задача е да произведе достатъчно ефикасни бомби. Впрочем атентаторите имат вече още един шанс — Алфред Нобел бе изобретил динамита. Инженер Кибалчич за пръв път използува новото взривно вещество като оръжие срещу тиранина. Той се затваря в примитивна лаборатория и при невероятно лоши условия приготвя бомби, предназначени за атентат срещу царя.
Тялом и духом той е учен и до последния си миг непреклонен идеалист. Тъй като отказват да му дадат хартия, а той не иска да отнесе в гроба своите научни познания, малко преди екзекуцията нарисувал на стената на килията си плана и принципа на действие на реактивния самолет. Тогава му се присмели, но все пак прекопирали чертежа. По-късно разбират, че това е истинско изобретение. Със своето откритие Кибалчич изпреварва няколко поколения учени.
Тимофей Михайлович Михайлов е душата на групата и опитен организатор. Още в гимназията той се противопоставя на съществуващия строй, става рутиниран теоретик на анархизма, но осъжда празните дебати, от които се увличат мнозина от студентите. Живее като аскет и посвещава цялото си време на поставената цел.