Призракът на тресавището

— Не мисля, че пивото е било отровено — обяви Елфрик. — Нито пък хлябът и сиренето. Отровата е била поставена в чашата на брат Хамоу. Не мога да усетя никакъв мирис, а ако е имала някакъв вкус, пивото го е скрило.

— Каква е? — попита приорът.

Елфрик с треперещи ръце постави чашата на масата. Той се загледа в утайката, която бе образувала малки петна върху велена.

— Един Бог знае! — прошепна той. — В лечебницата имам много прахове. В нашата градинка за билки има беладона, буника, напръстник, дози от които…

— Могат да убият… — завърши изречението вместо него приорът.

Брат Дънстън се строполи в креслото си, скри лице в ръцете си и започна да ридае. Приорът въздъхна.

— Трябва да уведомим сър Хю.

Корбет бе в стаята на Тавърнър заедно с Ранулф. Чансън пазеше отвън.

— Кой според вас е убил нашия измамник? — попита Ранулф.

— Не знам! — Корбет продължи да се рови из вещите на Тавърнър. — Но ако се съди по трупа, не е бил нужен майстор стрелец. Помисли само, за толкова близък изстрел не се изисква голямо умение. — Той престана да оглежда предметите. — Едно обаче ми липсва. Няма я дамгата върху челото. Питам се дали това е, защото убиецът е трябвало да действа бързо или защото не е възприемал Тавърнър по същия начин като Гилдас?

— Или пък има двама убийци?

— Много добре, секретарю на Зеления восъчен печат! Бог знае какво става тук. Смъртта на Тавърнър може и да не е свързана с тази на другите.

— Но защо да го убиват? — настойчиво попита Ранулф. — Той беше просто един мошеник!

— Мисля, че е бил повече от това — пое си дъх Корбет. — Знаеш ли, Ранулф, когато го разпитвах, за миг ми се стори, че чувам нещо отвън. Предположих, че Чансън се връща с книгите, но нали го срещнахме по-късно с Пердитус.

— Тогава какво търсим?

— Не съм сигурен, Ранулф-ат-Нюгейт. Ти познаваше мъртвия по-добре от мен. Мисля, че той не ни каза цялата истина.

— Той открай време си беше скаран с истината.

— Точно така! — съгласи се Корбет. — На мен ми беше трудно да повярвам, че Тавърнър просто се е появил в „Сейнт Мартин’с“ с тази налудничава история. Вярно, като всеки скитащ се моряк той сигурно си е търсил спокойно пристанище, за да пусне котва, но, Ранулф, постави се на негово място. Ако ти се беше озовал в това величествено, богато абатство, какво щеше да направиш?

Ранулф се обърна, както беше приведен:

— Щях да оглеждам, да изчаквам и да наблюдавам.

— Тавърнър е направил същото. — Корбет отвори една протрита кожена торба и започна да рови в нея. — Вероятно е искал да има някаква сигурност, просто в случай, че номерата му не минат. Досега не съм срещал разбойник, който да не си е приготвил скрита миша дупка, ако делата му тръгнат наопаки.