Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Казах ви всичко, което можах, господарю! Гласът на Тавърнър се извиси в ридание.
— Не се безпокой! — увери го отново Корбет и го потупа по рамото. — Не възнамеряваме пак да те пратим по друмищата! А сега трябва да посетим и други хора. — Той се изкачи по стъпалата, после се обърна. — Мастър Тавърнър, миналата нощ, когато се връщах в странноприемницата, се опитах да отворя вратата на края на колонадата, но тя беше здраво запряна. Чух един глас, който съскаше към мен през решетката на прозорчето. Беше приглушен и преправен. Той ми каза, че абатството „Сейнт Мартин’с“ е демонска обител, приютила потомци на Каин.
— Но аз не знам нищо за това! — възкликна Ранулф.
— Ш-шт! — Корбет се озърна. — Ти ли беше това, мастър Тавърнър?
— О, не!
— Тогава кой монах според теб броди из коридорите и проходите? Знам, че не е бил брат Пердитус. Беше по долни дрехи, когато го оставих. За кой монах се знае, че броди нощем?
— Всички бродят, сър Хю, особено членовете на съвета и по-специално приорът Кътбърт. В нощта, когато бе убит абат Стивън, някои от братята твърдят, че той е бил на Кървавата ливада и е гледал онази погребална могила.
Корбет въздъхна:
— Много добре!
Ранулф и Тавърнър загасиха факлите. Върнаха се по същия коридор и излязоха в градините на абатството. С кошница в ръка, на път за кухнята, Пердитус извика някакъв поздрав. Корбет вдигна ръка в отговор.
— А сега накъде, господарю?
— В странноприемницата, Ранулф. Навярно ще ни дадат нещо за ядене. Благодаря ти, мастър Тавърнър. Остани там, където си, и не казвай на никого какво се е случило.
На хитреца не му трябваше повторна покана. Той се поклони няколко пъти в знак на признателност и ги обсипа щедро с многобройни благодарности и уверения, преди да поеме забързано в мъглата. Тавърнър с радост се отърваваше от Корбет. Беше казал достатъчно на този кралски служител с остър поглед и навярно за известно време щеше да е в безопасност. Спря за миг и погледна нагоре към камбанарията на църквата, която се мержелееше в мъглата. Това място беше добро за живеене. Навярно и за умиране? Той стигна до пътеката, която водеше към манастирската трапезария, но чу някакъв звук и спря. Иззад един храст се беше появила фигура с качулка на главата. В ръцете си държеше нещо. С опулени очи и зяпнала уста Тавърнър разбра, че това е голям лък. Можеше да съзре изпънатата тетива, остро наточения връх на стрелата — насочена право към него. Не можеше да види лицето.
— Какво искаш? Какво е това?
Понечи да падне на колене, но стрелата излетя. Пусната от толкова близко разстояние, тя се заби дълбоко в тялото на Тавърнър. Той залитна напред, кръвта забълбука в гърлото му. Падна на колене, отпусна се на едната си страна и издъхна.
ПЕТА ГЛАВА
Iustitia est constans et perpetua voluntas ius suum cuique tribuens.
Правосъдието е постоянно и повтарящо се желание да отдадеш всекиму заслуженото.