Призракът на тресавището

— В душата си! — прошепна Корбет. — Там човек преживява страховитата адска нощ!

Застанал пред църквата на абатството, Корбет гледаше тимпана над входа. Изправен, за да въздаде правосъдие, Христос стоеше с леко вдигната лява ръка, а в дясната държеше меча на справедливостта. Серафими се тълпяха край увенчаната му с ореол глава. Отдясно на Спасителя бяха праведните с протегнати ръце, очакващи спасение. Отляво стояха грешниците, редици прокълнати престъпници с примки около вратовете, влачени към вечния огън от демони в облика на кентаври, въоръжени с мечове, копия, ками и вериги, за да бодат и мъчат жертвите си. Корбет с удоволствие би се покатерил горе, за да разгледа по-отблизо резбованите фигури. Каменоделците притежаваха чувство за мрачен хумор и често използваха тези образи, за да предадат чрез тях портрети на враговете или на приятелите си. От всяка страна на сводестия вход, под тимпана, се взираха две големи лица, издялани от камък. Това отляво определено принадлежеше на пиян човек, с опулени очи и зинала уста. Отдясно стоеше набожен монах, издигнал очи към небето. Корбет заобиколи църквата на абатството и влезе през Галилейската порта. От всяка страна бяха подредени пейки, за да може в студено време монасите да седят там в съзерцание, да размишляват или да дремят според наклонностите си. Църквата вътре беше пуста. Студеният следобеден вятър носеше на талази мирис на тамян. Закрепени в железните канделабри, свещи от пчелен восък разпръскваха светлина и мекото им ухание напомняше за лятото.

Корбет обиколи църквата. От време на време спираше, за да разгледа стенописите, на които с ярки цветове бяха изобразени различни сцени от Библията. Застанал сред мъртвите на брега на Ада, Христос печално гледаше през Морето на проклятието армията от изгубени души. Ето го пак Христос, който нахранваше пет хиляди души с малки хлебчета и кошница с риба. Неговите страдания и смърт бяха представени в целия им ужас: отпуснатата, увенчана с трънен венец глава, кръвта, която се стичаше от раните в ръцете и краката. Възкресението и цялата слава и ужас на Второто пришествие. Някои от стенописите бяха много стари и поизтрити. Други бяха рисувани наскоро. Корбет забеляза, че по-новите имат за обща тема прогонването на демоните: Христос, който изцелява гадаринеца. От устата на нещастника излизаха множество черни дяволчета, а водачът им крещеше: „Името ми е Легион, защото сме мнозина!“