Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Казвал ли си на лейди Маргарет? — попита рязко Елфрик.
Приорът се размърда смутено в креслото си.
— Казал си й, нали? — намеси се седналият от лявата му страна Хамоу, като се наведе през масата.
— Не съм й казал. Само намекнах, че ако решим да строим странноприемница, тя или ще трябва да приеме милостиво исканията ни, или ще се намери друг начин.
— Значи си го направил! — изсъска Хамоу. — Неприязънта на лейди Маргарет беше добре известна. Би ли могла тя да стои зад тези убийства? Нима споменаването на някакво тайно допълнение към завещанието би могло да я подтикне да убива?
— О, не ставай смешен! — отвърна остро Кътбърт. — Никоя жена няма право да влиза в това абатство!
— Отче приоре, аз знам правилата на свети Бенедикт, както и ти. Това, че на жените не е позволено да влизат в абатството, далеч не означава, че те не са добре дошли тук.
Приорът гледаше недоумяващо пред себе си. В Звездната палата настъпи тишина. Хамоу явно имаше нещо предвид.
— Тук идват поклонници — каза отговарящият за помощите и милостинята. — Пътници, жените им, жените на търговци… А също така имаме и тайнствени нощни посетителки.
Хамоу явно се забавляваше.
— Невъзможно! — извика приорът Кътбърт.
— Наистина ли? — Хамоу вдигна очи към тавана. — Всички знаем, че брат Гилдас заспиваше трудно нощем. Навярно не е бил само той?
— Хайде, говори!
— Нашето абатство е обширно, то се простира на голяма площ — продължи Хамоу. — Имаме къщичка на вратаря, но има и други странични врати, да не говорим за портата на Юда. Гилдас все не го свърташе. Спомнете си, че той винаги беше пръв в църквата за Светата литургия. Тъй или иначе, той честичко излизаше да се поразходи. И така, според правилата, когато един монах срещне друг през нощта, той трябва само да прошепне „Pax vobiscum“13 и да благослови. Гилдас твърдеше, че в два случая край него минала фигура, загърната в расо с качулка, която не отвърнала на благослова, а той доловил леко ухание на парфюм.
Думите му предизвикаха шум.
— Жена в абатството ни през нощта?! Твърдя, че доказателство не съществува! — извика брат Френсиз.
Хамоу удари с юмрук по масата:
— Не, разбира се, че не съществува! Това не е нещо, което човек обявява под звука на тромпети!
— И Гилдас ти го каза? — приорът се наведе напред. — Защо не си ми съобщил? Аз отговарям за реда тук!
— Брат Гилдас не беше сигурен.
— А ти опита ли се да научиш нещо повече? Хамоу се изсмя.
— Аз държа на съня си, приор Кътбърт. Не бродя нощем из „Сейнт Мартин’с“, за да диря някаква тайнствена жена. В края на краищата, дори да е вярно, жената може да е била доведена от някой от другите монаси или от някой послушник. Някоя мома от селото например, или прислужница от „Горският фенер“.
Приорът се облегна назад в креслото, притиснал с пръсти устните си. Щеше му се да излее гнева си върху Хамоу. Ако подобен скандал се разчуеше, особено след тези мистериозни убийства, какъв шанс имаше той да бъде избран за абат и изборът му да бъде утвърден?
— Значи Гилдас твърдеше, че е била облечена като монах?
— Мога да съобщя само онова, което той ми каза. Фигурата била загърната в расо с качулка и със сандали на краката. Благоуханието го озадачило. Можел да настои да вдигне качулката си — въздъхна Хамоу, — но си помислил, че ако е сбъркал, би станал за посмешище в абатството.
— Парфюм ли? — възкликна приорът Кътбърт. — Тогава може би това е някоя високородна дама като лейди Маргарет? Ако е така, кого е посещавала?
— Е, не и отец абата! — заинати се Елфрик. — Te не само не се обичаха, но и вратата към покоите на абата се вижда много добре. Приоре, тъкмо ти имаш вземане-даване с лейди Маргарет.
По лицето на Кътбърт се изписа силен гняв.
— Нищо не намеквам — бързо продължи Елфрик. — Като теб и аз се опитвам да разбера кой носи отговорността за тези убийства. Лейди Маргарет е жена със силна воля. Ако е мислела, че абатството „Сейнт Мартин’с“ възнамерява да отнеме нещо от владенията й, нейната неприязън към абат Стивън би могла да се превърне в убийствена омраза.
— И, разбира се — намеси се Хамоу, — Гилдас може да е бил убит заради онова, което е видял.
— А Тавърнър? — Приорът се опита да прикрие насмешката в гласа си. — Може би и той е видял нещо?
— Има и друго! — Хамоу леко плесна с ръце. — Погребалната могила в Кървавата ливада. Тази сутрин реших да я разгледам. Тя цялата е обрасла с трева. Забелязах, че в нея има изсечен чим и го извадих. Някой се е опитвал да рови в могилата, а после е върнал чима на мястото му, за да прикрие делото си. Било е направено внимателно, защото го открих съвсем случайно.
13
Мир вам (лат.) — (Бел. прев).