Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
Около месец след пристигането им най-сетне се появи възможността, която очакваха. В нощта на пълнолунието щеше да има празненство по случай прибирането на реколтата и се очакваше появяването на аирлианците. Време беше да направят онова, заради което бяха дошли.
По тъмно Гуалкмай и Донхад вече се бяха притаили между камъните в покрайнините на вдлъбнатината, където се намираше Сфинксът. Бяха се прокраднали дотук още призори и бяха изчакали търпеливо да мине денят. Ето че сега се раздвижиха. Вече знаеха, че жреците се уповават предимно на страха на населението и не толкова на охраната. Около вдлъбнатината се навъртаха едва неколцина Водачи, които Гуалкмай и Донхад заобиколиха с лекота и се насочиха към скритата врата между лапите на Сфинкса. Тук се издигаше статуя върху двуметров пиедестал. С помощта на медальона Донхад отвори вратата под статуята и двамата влязоха в Пътищата на Росту. Следвайки указанията от доклада на уаджета, те бавно се придвижваха по слабо осветените тунели. Стените бяха идеално гладки, издълбани с аирлиански инструменти, каквито използваха само при важни обекти.
Донхад спря, усетила на рамото си ръката на Гуалкмай. И двамата напрегнаха слух. От другия край на тунела се чуваше тиктакане, което се приближаваше. Те се сгушиха до стената на тунела и се покриха с наметалата. Донхад надзърна внимателно изпод крайчеца на своето наметало и зърна съществото, което бе описал уаджетът, то се приближаваше към тях, остриетата на израстъците му блестяха, сякаш бяха направени от заострени диаманти.
Стори й се, че ще изгуби съзнание. Сърцето й лумкаше като побесняло. Тя си спомни, че страхът е един от факторите, на които аирлианците разчитат често — същото бе и на нейния роден свят. Но там те бяха подценили своите създания и цената на тази грешка бе загубата на цял един свят.
След една напрегната минута съществото най-сетне ги подмина и изчезна зад завоя. Изчакаха още двайсет минути, преди да продължат нататък.
Навлязоха в тесен коридор, в който трудно биха се разминали трима. Донхад спря пред килия, затворена с решетки. От другата страна имаше два черни цилиндъра, положени върху каменни постаменти. Хибернационни саркофази, като тези, с които те се бяха сдобили от аирлианците.
Цилиндрите бяха оборудвани така, че да не може да се отварят отвътре. Тя се надвеси над контролното табло и програмира цилиндъра да събуди онзи, или онова, което се намираше вътре. След това дръпна резето на по-близкия цилиндър и повдигна похлупака.
Тялото вътре наподобяваше човешко, но беше много високо, с бледа кожа и яркочервена коса. Кожата му бе изпъната върху костите и черепа и му придаваше скелетоподобен вид. То потрепери, разбудено от електрически сигнали.
Донхад се наведе и заговори на аирлиански.
— Боговете трябва да умрат, за да се измъкнеш оттук. Инак ще издъхнеш в мъки след един дълъг и безцелен живот.
Думите й отекнаха в стените на килията. По изненаданото изражение на лицето на странното създание пролича, че я е разбрало. Клепачите му се повдигнаха. Зениците му имаха едва забележим червеникав оттенък — сигурен белег, че в жилите му тече аирлианска кръв. Гуалкмай бе останал в коридора и се озърташе с меч в ръка.
Донхад докосна с пръст шията на съществото. Там имаше имплантирана в кожата клапа.
— От доста време те използват, нали?
Съществото седна в цилиндъра. Тялото му бе обвито с еластични мускулни стимулатори, които да го предпазят от ефекта на дългото залежаване. То извърна глава и погледна към съседния цилиндър. Донхад отиде при него и вдигна похлупака. Второто тяло бе на жена.
Донхад се върна при мъжа. Досега не бе произнесъл нито думичка. Търпението бе достойнство, което Донхад умееше да цени.
— Та както ти казах — продължи тя, — няма да издържиш дълго. Ако не направиш нещо, някой ден ще умреш. Всеки път, когато те източват, процентът на тяхната кръв в жилите ти намалява, а на човешката расте. Скоро вече няма да си им нужен. Тогава ще вземат някой друг, ще те заменят. Може би вече отглеждат твоя заместник. Много ги бива да планират нещата, свързани с техните нужди и удоволствия.
— Откъде знаеш всичко това? — попита мъжът.
— Зная всичко за тях. Те не са богове, а същества от… — Донхад посочи нагоре. — От звездите. Използват нас, хората, и такива като теб, мелези между хора и самите тях. Трудно ми е да определя кой е най-тежкият от всичките им грехове. Това, което правят с теб, поне е очевидно. Но действията им по отношение на човечеството са далеч по-коварни и същевременно лицемерни. Не е изключено в най-скоро време да решат да потънат в сън за няколко хиляди години и в такъв случай нуждата от теб ще отпадне и ще те убият.