Нож от блянове

— Кой ме предаде? — попита тя, доволна от хладния си тон. — Нищо не пречи да ми кажете, след като съм ваша пленничка.

Сестрите я зяпнаха, сякаш се изненадаха, че има глас. Катерин небрежно се наведе напред, вдигна ръка и очите й се присвиха, щом светлокосата Фелаана посегна и спря шамара, преди да е стигнал до бузата на Егвийн.

— Тя несъмнено ще бъде екзекутирана — заяви твърдо Фелаана с дрезгавия си глас, — но е от Кулата и никоя от нас няма право да я бие.

— Пусни ръката ми, Кафява — изръмжа Катерин и смайващо, светлината на сайдар я обгърна.

За миг сиянието обкръжи всички в каретата — всички освен Егвийн. Гледаха се като настръхнали котки, готови да засъскат, на ръба да започнат да дращят. Не всички — Катерин и по-високата Сестра срещу нея вдясно изобщо не се споглеждаха, но мятаха достатъчно гневни погледи на останалите. Какво ставаше, в името на Светлината? Взаимната вражда така беше нагнетила въздуха, че можеше да се среже като хляб.

След миг Фелаана пусна китката на Катерин и се облегна назад, но никоя не изпусна Извора. Внезапно Егвийн заподозря, че никоя не иска да е първата. Лицата им бяха самото спокойствие в бледата лунна светлина, но ръцете на Кафявата стискаха шала, а Сестрата до Катерин усърдно си гладеше гънките на полите.

— Мисля, че вече е време за това — каза Катерин и заплете щита. — Не бихме искали да опитваш… безполезни неща.

Усмивката й беше зла. Егвийн въздъхна, щом сплитът се намести над нея. Бездруго се съмняваше, че ще може да прегърне сайдар, а срещу пет, вече изпълнени със Силата, успехът щеше да продължи само няколко мига. Спокойствието й сякаш разочарова Червената.

— Това може да е последната ти нощ на тоя свят — продължи тя. — Няма да се изненадам, ако Елайда още утре нареди да те усмирят и да те обезглавят.

— Или даже тази нощ — добави длъгнестата й дружка и кимна. — Според мен Елайда гори от нетърпение да се свърши с теб.

За разлика от Катерин, тя го заяви равнодушно, но със сигурност също беше Червена. И наблюдаваше другите, сякаш подозираше, че кроят нещо.

Наистина странно!

Егвийн остана невъзмутима въпреки реакцията, която очакваха-Която Катерин очакваше поне. Решила бе да запази достойнството си до дръвника на палача. Все едно колко добре се беше справила като Амирлин, щеше да умре по начин, достоен за Амирлинския трон. Жената, която се беше присвила по-настрана от двете Червени, заговори с характерен арафелски акцент и това позволи на Егвийн да се сети коя е. Бериша Теракуни, Сива, известна с изключително стриктното си и често пъти най-сурово тълкуване на закона. Винаги вярна на буквата, разбира се, и без капка милост.

— Няма да е нито нощес, нито утре, Баразайн, освен ако Елайда не реши да привика Заседателките посред нощ и те се отзоват. Това изисква Върховен съд, не е някоя дреболия за минути или часове даже, а Съветът, като гледам, не е много склонен да угоди на Елайда, и нищо чудно. Момичето ще бъде съдено, но Съдът ще заседава, когато те решат.