Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
А човекът тук му предлагаше тази доста привлекателна кола — с един-единствен странен дефект — само за двеста и петдесет долара, така че щеше да му остане доста прилична сума за дългото пътуване от единия до другия край на континента. Всъщност той не се и нуждаеше от багажник, след като щеше да пътува сам. Можеше да хвърли куфара на задната седалка, а всичко останало да натъпче в ремаркето. Надали щеше да е кой знае какъв проблем някой монтьор в Лос Анджелис да среже капака и да поправи ключалката. От друга страна, Елън сигурно щеше да мърмори, че е купил запечатана кола — вече се беше случвало при предишни негови „сделки“. Но пък тайнственият запечатан багажник не му даваше мира. Кой знае какво щеше да намери вътре, когато го отвори? Колата може да е била собственост на някой контрабандист, който е трябвало бързо да скрие горещата стока, и сега багажникът е пълен с прелестни златни кюлчета или диаманти, или деветдесетгодишен отлежал коняк, който контрабандистът е възнамерявал да си вземе обратно след няколко седмици, но е изскочило нещо непредвидено. Освен това…
— Какво ще кажеш да направиш още едно пробно кръгче, а? — обади се продавачът.
— Няма нужда — поклати глава Нортън. — Вече имам представа.
— Ами тогава да вървим в офиса и да приключваме сделката.
— Коя година е произведена? — избегна отговора Нортън.
— Шейсе и четвърта или шейсе и пета, нещо такова.
— Не сте ли сигурен?
— С тези чужди коли понякога е много трудно да се оправиш. Не сменят модела по пет, по шест, по цели десет години — само някои дреболии, които единствено специалист може да забележи. Вземи фолксваген, да речем…
— Тъкмо ме подсетихте — прекъсна го Нортън, — не ми казахте каква марка е.
— Сигурно пежо или някакъв фиат — отвърна неуверено продавачът. — Нещо такова.
— Не знаете ли?
Онзи сви рамене.
— Преровихме сума ти и справочници от последните години, но тези чужди марки са толкова много, а и от някои внасят само по няколко хиляди бройки, така че нищо не открихме.
Нортън се запита как би могъл да намери резервни части за неизвестна марка кола с неясна година на производство. В същия момент осъзна, че си мисли за колата като за своя собственост, въпреки че сделката му се струваше все по-малко привлекателна. Пак се сети за златните кюлчета в багажника. Редкия коняк. Пълния с рубини и сапфири куфар.
— В регистрационния талон не са ли записани годината на производство и марката? — попита той.
Продавачът пристъпи от крак на крак.
— Всъщност й нямаме талона. Но всичко е абсолютно законно. Виж какво, искам да махна тази кола от паркинга, какво ще кажеш за двеста двайсет и пет, а?
— Всичко е прекалено загадъчно. Все пак как попадна тук?
— Някакъв дребосък я докара преди около година, мисля, миналия ноември. Каза да й оправим клапаните. Връщам се, вика, след месец — трябвало неочаквано да пътува по работа. Предплати за ремонта и едномесечния престой. Откъде да знаем, че го виждаме за последен път? Държим тук проклетата му кола безплатно вече десет-единайсет месеца, но стига толкова, трябва да я разкараме от паркинга. Адвокатът казва, че е наша собственост заради неплатените сметки за престой.
— Ако я купя, ще ми дадете ли документ, че сте имали право да я продадете?
— Разбира се.
— А регистрацията? Прехвърлянето на застраховката от старата ми таратайка? И изобщо цялата документация?
— Всичко ще оправя — засуети се продавачът. — Само махни колата от тук.
— Двеста — каза Нортън. — Каквато е.
Оня изпухтя.
— Става. Каквато е.
Прехвърчаше лек снежец, когато три дни по-късно Нортън потегли през страната на своето преселение. Беше вероятно някаква поличба, но не знаеше каква. Хрумна му, че за известно време ще бъде далеч от тези мрачни зимни пейзажи. Според „Таймс“ температурата в Лос Анджелис вчера била между деветнайсет и двайсет и шест градуса. Не е лошо за януари.
Отпусна се зад волана, натисна леко газта и се понесе с благоразумната скорост от седемдесет километра в час. Повече не можеше и да си позволи с влачещото се зад гърба му обемисто ремарке. Нямаше кой знае какъв опит в шофирането с ремарке — търговските посредници на компютри не ги разнасят по пътищата, — но свикна сравнително бързо. Просто трябваше да внимава на завоите. Господ да благослови магистралите. Караш направо и все направо към земята на залязващото слънце, а по пътя ти само няколко леки завоя и не повече от пет-шест светофара.