Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Зеленика се изправи на крака и затича към началника. Но какво можеше да направи? Да се хвърли под козирката?
— Назад, капитане — заговори Кореноплод в микрофона на каската си. — Това е заповед!
— Началник! — извика Зеленика задъхано. — Вие сте жив!
— Оцелях някак — отговори началникът. — Бътлър е в безсъзнание и сме заклещени. Козирката всеки момент ще се срути. Крепи се само на отломки. Ако се опитаме да излезем…
Поне бяха живи. Хванати в капан, но живи. План, трябваше им план.
Зеленика беше странно спокойна. Това бе едно от качествата, които я правеха толкова добър полеви агент. В моменти на голямо напрежение капитан Бодлива Зеленика имаше способността да следи развоя на събитията. Често това беше единственото решение. В бойния симулатор на изпита за капитан Зеленика се бе преборила с многобройни виртуални врагове, като бе взривила прожектора. Тъй като технически бе унищожила враговете си, контролното табло трябваше да я признае за победител.
Тя заговори в микрофона:
— Началник, свалете Лунния пояс на Бътлър и се пристегнете с него. Ще изтегля и двама ви.
— Прието, Зеленика. Имате ли нужда от питон?
— Подайте ми един, ако можете.
— Пригответе се.
Една стрела с окачен на нея питон излетя през пролука в ледените късове и падна на метър от ботушите на Зеленика. За стрелата беше вързано дълго гладко въже.
Зеленика закачи питона за карабинера на колана си и провери да няма усуквания. Междувременно Артемис се беше измъкнал от пряспата.
— Този план е направо смехотворен — каза той и изтупа ръкавите си от снега. — Не се надявай да изтеглиш такъв товар със скорост, достатъчна да разшири пролуката в ледените късове и да изпревари срутването.
— Аз няма да ги тегля — отсече Зеленика.
— За какво ти е тогава въжето?
Капитанът посочи железопътната линия. Към тях се движеше зелен влак.
— За това — отвърна тя.
Бяха останали три гоблина. Имената им бяха Д’Нал, Амон и Нил. Трима новобранци, които отчаяно се стремяха към отскоро освободения пост на лейтенанта им. Лейтенант Полюс приключи кариерата си, след като се бе озовал в прекалена близост до лавина и един петстотинкилограмов леден блок го закачи.
Те кръжаха на хиляда фута височина, далеч извън огневия обхват. Разбира се, не се намираха извън обхвата на феините оръжия, но в момента лазерите на ПНЕ не функционираха. Лабораториите „Гномски“ се бяха погрижили за това.
— Ама как само пострада лейтенант Полюс! — подсвирна Амон. — Можех да видя небето през дупката в корема му. Изобщо не преувеличавам.
Гоблините не се привързваха особено един към друг. Като се имаха предвид дрязгите, злословията и пословичната отмъстителност на членовете на Бюа Кел, не си струваше да се завързват приятелства.
— Какво си мислиш? — попита Д’Нал, най-хубавият от тримата, ако говорим относително. — Може би някой от вас трябва да направи едно кръгче отблизо.
Амон изсумтя.
— Естествено. Спускаме се долу и здравенякът ни гръмва. За толкова тъпи ли ни мислиш?
— Здравенякът излезе от строя. Аз лично го гръмнах. Добър изстрел беше.
— Моят изстрел предизвика лавината — възрази Нил, хлапето на бандата. — Все си присвояваш моите попадения.
— Кои попадения? Единственият път, когато си улучвал, беше един вонящ червей. И то по случайност.
— Дрън-дрън — нацупи се Нил. — Наистина стрелях по червея. Той ме дразнеше.
Амон се пъхна между двамата.
— Добре. Затваряйте си устата и двамата. Трябва само да изстреляме няколко откоса по оцелелите от тук.
— Страхотен план, умнико — озъби се Д’Нал. — Само че няма да стане.
— И защо?
Д’Нал посочи с маникюра на палеца си фигурките долу.
— Защото се качват на онзи влак.
Четири зелени вагона се задаваха от север, теглени от стар дизелов локомотив. След тях се виеше вихрушка от снежни парцали.
„Спасени сме!“ — помисли си Зеленика.
Или може би не. Само видът на тракащия локомотив накара стомаха й да се обърне. Но нямаше възможност да избира.
— Това е химическият влак „Маяк“ — каза Артемис.
Зеленика хвърли поглед през рамо. Момчето изглеждаше още по-бледо от обикновено.
— Какво?
— Защитниците на околната среда по цял свят го наричат „Зелената машина“. Подигравателно. Влакът кара отработени уранови и плутониеви отпадъци до химическия комбинат „Маяк“ за рециклиране. Има само машинист, заключен в локомотива. Няма охрана. Ако е натоварен догоре, този влак е по-опасен от ядрена подводница.