Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Какво са Ви причинили?, зачуди се ужасена Шалан. И кой?
— Както и да е — продължи Ясна — това се случи, защото аз избрах този път, а не защото смятах, че е необходимо да видите нещо. Обаче се предостави възможност за поучение, за задаване на въпроси. Чудовище ли съм аз или съм герой? Просто убих четирима или попречих на четирима убийци да вилнеят из улиците? Заслужава ли една жена да й бъде причинено зло, само защото се намира на място, където злото може да я застигне? Имах ли право да се защитавам? Или само си търсех оправдание да убивам?
— Не знам — прошепна Шалан.
— Следващата седмица ще проучвате това и ще го обмисляте. Ако желанието Ви е да станете учен — истински учен, който променя света — ще се наложи да се изправите пред подобни въпроси. Понякога ще трябва да взимате решения, от които ще Ви се преобръща стомахът, Шалан Давар. Ще Ви подготвя да правите това.
Ясна се умълча и се загледа настрани, а паланкинът ги носеше към Конклава. Шалан беше прекалено изтерзана да говори и изтърпя остатъка от пътуването в тишина. Последва Ясна през смълчаните коридори към покоите им. Понякога се разминаваха с учени, които отиваха в Паланеума да работят през нощта.
Когато се прибраха, Шалан помогна на Ясна да се съблече, макар да й беше противно да я докосва. А не би трябвало. Мъжете, които Ясна уби, бяха отвратителни твари и нямаше място за съмнение, че щяха да я погубят. Но я тревожеше не толкова самото действие, колкото хладното безразличие.
Все още скована, Шалан донесе на Ясна нощница, докато тя сваляше бижутата си и ги оставяше на тоалетната масичка.
— Можехте да позволите на другите трима да се измъкнат — каза Шалан и се върна при Ясна, която беше седнала да разреши косите си. — Необходимо беше да убиете само един от тях.
— Не.
— Защо? Те щяха да са прекалено уплашени да посмеят да нападат отново.
— Не знаете дали е така. Аз искрено исках тези мъже да изчезнат. Някоя невнимателна госпожица, която се прибира по неподходящата улица, не може да се защити, обаче аз мога. И ще го правя.
— Нямате власт за това, не и в чужд град.
— Вярно. Ето още нещо за обмисляне. — Ясна поднесе четката към косите си и подчертано се извърна от Шалан. Затвори очи, сякаш искаше да я изключи.
Превръщателят лежеше на тоалетката до обеците на Ясна. Шалан стисна зъби. Държеше мека копринена роба. Ясна, в бяла долна дреха, седеше и решеше косите си.
Понякога ще трябва да взимате решения, от които ще Ви се преобръща стомахът, Шалан Давар…
Вече ми се е налагало.
И сега е така.
Как дръзна Ясна да стори това? Как дръзна да въвлече и Шалан? Как дръзна да използва нещо толкова прекрасно и свято като инструмент на разрушението?
Ясна не заслужаваше да притежава Превръщателя.
С едно бързо движение Шалан мушна робата под скритата си ръка, после бръкна в тайната кесия и измъкна димния камък от Превръщателя на стария Давар. Застана пред тоалетката и докато оставяше робата, размени двата фабриала. Пъхна работещия в ръкава на скритата си ръка и отстъпи, точно когато Ясна отвори очи и погледна дрехата, която си лежеше най-невинно до повредения Превръщател.
Дъхът на Шалан секна.
Ясна отново затвори очи и подаде четката на Шалан.
— Петдесет разресвания, Шалан. Денят беше изтощителен.
Шалан действаше механично, разресваше косите на наставницата си и притискаше откраднатия Превръщател в скритата си ръка, ужасена, че Ясна може всеки миг да забележи размяната.
Но тя не забеляза. Не и когато облече робата. Не и когато прибра фабриала в ковчежето за бижута и го заключи с ключа, който висеше на шията й, докато спи.
Шалан излезе от стаята вдървено. Вълнуваше се. Беше изморена, чувстваше се зле, беше объркана.
Но незабелязана.
37
Страни
— Каладин, виж това камъче — рече Тиен. — Мени цвета си, когато го гледаш от различни страни.
Кал отмести очи от прозореца и се взря в братчето си. Вече тринадесетгодишен, Тиен се беше превърнал от енергично момче в енергичен юноша. Макар и попораснал, още беше дребен за възрастта си, а гъстата му черно-кестенява коса все още отхвърляше всякакви опити за вчесване. Беше приклекнал край лакираната маса от лешниково дърво, очите му бяха наравно с блестящата повърхност, и гледаше малкото обикновено камъче.
Кал седеше на столче и белеше дългокорени с ножче. Кафевите корени бяха мръсни отвън и лепкави отвътре, ако ги цепнеш с ножа, та пръстите на Кал се покриха с дебел слой крем. Привърши с един корен и го подаде на майка си, която го изми, наряза го и го пусна в тенджерата.