Пътят на кралете (том II)

Минаха под варосаните колони и влязоха през вратите от дебело дърво, устойчиви на бурите. Ниският вестибюл беше украсен с керамика; циркониеви сфери придаваха бледосин оттенък.

Поздрави ги един висок слуга с дълга черна дреха и светлопурпурно шалче. Това беше Натир, иконом след смъртта на Милив. Натир беше доведен от Далилак, голям пристанищен град на север.

Натир ги отведе в трапезарията, където Рошоне се разполагаше на дълга маса от тъмно дърво. Беше наддал на тегло, макар и не достатъчно, та да се определи като дебел. Все още носеше прошарена брада, а косата му беше пригладена назад над яката. Облечен беше в бели панталони и тесен червен елек върху бяла риза.

Вече беше започнал да се храни и миризмите от подправките накараха стомаха на Кал да се обади. Откога не беше хапвал свинско? На масата имаше пет вида сос, а виното на Рошоне беше в наситен и блестящ оранжев цвят. Хранеше се сам. Нямаше и следа от Ларал и от сина му.

Слугата посочи една странична маса, сложена в помещението до главната трапезария. Бащата на Кал хвърли един поглед, после пристъпи към трапезата на Рошоне и седна. Рошоне спря да се храни и застина с набодката на половината път до устата, а пикантният кафяв сос закапа по масата пред него.

— Аз съм от втори нан — рече Лирин — и имам лична покана да вечерям с Вас. Със сигурност Вие спазвате изискванията на ранга достатъчно строго, та да ми дадете място на Вашата трапеза.

Рошоне скръцна със зъби, но не възрази. Кал си пое дълбоко дъх и седна до баща си. Преди да замине и да отиде на война, той трябваше да разбере. Беше ли баща му страхливец или беше сърцат мъж?

На светлината на сферите у дома Лирин винаги изглеждаше слаб. Работеше в лекарската стая, без да дава ухо на хорските приказки. Каза на сина си, че не може да се упражнява с копие, и му забрани дори и да помисля да иде на война. Нима това не бяха действия на страхливец? Ала преди пет месеца Кал видя у него неочаквана храброст.

А в хладната синя светлина в дома на Рошоне Лирин посрещаше погледа на човек, който стоеше далеч над него като ранг, богатство и власт. И не трепна. Как го правеше? Сърцето на Кал препускаше неудържимо. Наложи се да свали ръце в скута си, за да не издадат колко е притеснен.

Рошоне махна на един слуга и скоро на масата имаше още две места. Стаята тънеше в мрак. Масата на Рошоне беше светъл остров в огромното черно пространство.

Имаше купички с вода за плакнене на пръстите и корави бели салфетки до тях. Като за светлооки. Кал рядко беше вкусвал подобна изискана храна; постара се да не изглежда глупаво, колебливо взе набодка и започна да подражава на Рошоне — наряза с ножа долната част на месото, набоде и отхапа. Месото беше дъхаво и крехко, макар че подправките бяха доста по-силни, отколкото беше привикнал.