Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
— Така е.
— Повечето от тях се стремят да спрат въпросите.
Ясна спря. После за кратко дръпна ръкавицата си и използва светлината под нея да огледа улицата. По-едри от броами, скъпоценните камъни върху ръката й блеснаха като факли — червена, бяла и сива.
— Разумно ли е така да показвате богатството си, Ваше Сиятелство? — обади се тихичко Шалан и се озърна.
— Не. Съвсем не е разумно. И особено не тук. Разбирате ли, тази улица си е спечелила много лошо име напоследък. През последните два месеца в три отделни случая любители на театъра, които са предпочели да минат по този път, са били пресрещани от разбойници. Хората и в трите случая са убити.
Шалан осезаемо пребледня.
— Градската стража — добави Ясна — не е свършила нищо. Таравангян няколко пъти ги е мъмрил строго, но капитанът на стражата е братовчед на един много влиятелен светлоок в града. А Таравангян не е особено силен владетел. Някои подозират, че нещата са по-дълбоки, че разбойниците може би подкупват стражниците. Сега обаче политиката не е важна, понеже, както забелязвате, нито един стражник не пази мястото, въпреки мрачната му слава.
Ясна придърпа ръкавицата обратно и улицата отново потъна в тъмнина. Шалан замига, за да привикнат очите й.
— Колко е глупаво, ще кажете Вие, да дойдем тук, две беззащитни жени със скъпи дрехи и богатства, нали?
— Много глупаво. Ясна, може ли да си вървим? Моля Ви. Какъвто и урок да сте имали на ум, не си заслужава това.
Ясна стисна плътно устни. Хвърли поглед в една тясна и по-тъмна алея до улицата, където стояха. След като върна ръкавицата си на място, настана почти непрогледен мрак.
— Намирате се на интересно място във Вашия живот, Шалан — заговори Ясна, огъвайки китката си. — Достатъчно възрастна сте, за да питате, да се съмнявате, да отхвърляте онова, което Ви се предоставя, просто защото ви се предоставя. Ала в същото време пазите идеализма на младостта. Чувствате, че трябва да съществува единствена и всеобща истина. И мислите, че щом я намерите, всичко, което дотогава Ви е обърквало, изведнъж ще придобие смисъл.
— Аз… — понечи да спори Шалан, обаче думите на Ясна бяха впечатляващо точни. Ужасните неща, които Шалан беше извършила, ужасните неща, които планираше да извърши, я измъчваха. Възможно ли беше да стори нещо лошо в името на постигането на нещо прекрасно?
Ясна влезе в тясната уличка.
— Ясна! Какво правите?
— Това е философия в действие, дете. Елате с мен.
Шалан поспря в началото на уличката. Сърцето й блъскаше в гърдите, мислите й бяха помътени. Вятърът повя и камбаните звъннаха, като че върху камъните започнаха да падат замръзнали дъждовни капки. Шалан мигновено взе решение и се спусна след Ясна — предпочиташе да не е сама, дори и в по-голям мрак. Приглушеният блясък на Превръщателя едва осветяваше пътя им, та Шалан тръгна плътно подир Ясна.
Шум зад тях. Шалан сепнато се обърна и съгледа няколко тъмни силуета, скупчени в алеята.
— О, Отче на Бурята — прошепна тя. Защо? Защо Ясна правеше това?
Шалан разтреперана улови роклята на Ясна със свободната си ръка. От далечния край на алеята, пред тях, се зададоха още сенки. Приближаваха. Сумтяха. Газеха в калните вонящи локви. Студената вода вече беше проникнала през чехлите на Шалан.
Ясна спря. Крехката светлина на скрития фабриал се отрази в метал в ръцете на дебнещите мъже. Саби или ножове.
Крояха убийство. Човек не ограбва жени с могъщи връзки като Шалан и Ясна, като ги оставя живи, за да свидетелстват. Подобни мъже не бяха като благородните разбойници от романтичните истории. Живееха със знанието, че уловят ли ги, ще ги обесят.
Скована от страх, Шалан не можеше дори да извика.
Отче на Бурята, Отче на Бурята, Отче на Бурята!
— А сега, урокът — рече Ясна с твърд и мрачен глас. Свали ръкавицата.
Светлината беше почти заслепяваща. Шалан вдигна ръка да се предпази от нея и отстъпи към стената на алеята. Около тях имаше четирима мъже. Не онези от входа на кръчмата, а други. Не беше усетила, че ги наблюдават. Сега забеляза ножовете и прочете убийството в погледите им.
Най-сетне викът се изтръгна от нея.
Мъжете изохкаха, заслепени от светлината, но продължиха напред. До Ясна приближи някакъв с мощни гърди и тъмна брада и вдигна оръжието си. Тя спокойно протегна ръка, разпери пръсти и ги притисна в гърдите на мъжа, докато той замахваше с ножа. Шалан спря да диша.