Пътят на кралете (том II)

Ясна не обърна внимание на шумните покани на водачите на рикши и носачите на паланкини. Вървеше бавно, облечена в красива виолетово-златна рокля, а подире й беше Шалан в синя коприна. Ясна не си губи времето за правене на прически след банята и косата й се спущаше по раменете като водопад, почти възмутително свободна.

Вървяха по Ралинса, главната улица, която вървеше с множество завои по склона на хълма и свързваше Конклава с пристанището. Въпреки късния час гъмжеше от народ, а много от хората явно носеха нощта вътре в себе си. Бяха по-груби, с по-мрачни лица. Над града още отекваха викове, но и те носеха нощта в себе си, както личеше от грубостта на думите и остротата на гласовете. Сградите по стръмния хълм бяха все така близко една до друга като през деня, ала и те сякаш вдъхваха нощта. Почернели като обгорени камъни. Празни останки.

Камбаните още звъняха. В мрака всеки звън беше като кратък писък. Подчертаваха присъствието на вятъра, който беше като живо същество и всяко негово преминаване пораждаше какофония. Надигна се бриз и лавина от звуци се затъркаля надолу по Ралинса. Шалан едва не се сви от шума.

— Ваше Сиятелство, не трябваше ли да вземем паланкин?

— Паланкинът може да попречи на нашия урок.

— Ако нямате нищо против, добре ще е да проведем урока през деня.

Ясна спря и погледна оттатък Ралинса, към една по-тъмна странична улица.

— Какво мислите за този улица, Шалан?

— Не ми се вижда особено привлекателна.

— И все пак, това е най-прекият път от Ралинса до района на театъра.

— Там ли отиваме?

— Никъде не „отиваме“ — отговори Ясна и пое по страничната улица. — Ние действаме, обмисляме и се учим.

Шалан я последва нервно. Нощта ги погълна; единствената светлина идваше от пивниците и отворените до късно продавници. Когато подминаха група събрани на входа на една кръчма работници, Шалан притеснено се заозърта. Бяха тъмнооки, разбира се. В нощта разликата беше още по-явна.

— Ваше Сиятелство? — тихо продума Шалан.

— Когато сме млади — подхвана Ясна — искаме прости отговори. Може би няма по-отличителна черта на младостта от желанието всичко да е както трябва. Както винаги е било.

Шалан се свъси, все още наблюдаваща през рамо мъжете на входа на кръчмата.

— Колкото повече растем, толкова повече въпроси си задаваме — продължи Ясна. — Започваме да питаме защо. И още искаме прости отговори. Допускаме, че хората около нас — възрастните, водачите — ще разполагат с тези отговори. Често оставаме доволни от отговорите, които те ни дават.

— Никога не бях доволна — тихо рече Шалан. — Исках още.

— Вие сте била зряла. Това, което описвате, се случва с повечето от нас, когато съзряваме. Всъщност, струва ми се, че съзряването, мъдростта и питането са синоними. Колкото повече остаряваме, толкова по-вероятно е да отхвърлим простите отговори. Освен ако на пътя ни не се изпречи някой, който нарежда да се приемат безусловно. — Ясна присви очи. — Чудите се защо отхвърлям светилищата.