Пътят на кралете (том II)

— И после се оттеглиха от помещението.

— Защото Сиятелният господар Уистиоу им нареди да излязат. Вярвам, че признаха това.

Рошоне вдигна рамене.

— Нямам нужда да доказвам, че сте откраднали сферите, лечителю. Просто трябва да продължа да действам като досега. Знам, че семейството Ви се храни с огризки. Докога ще ги карате да страдат заради Вашата гордост?

— Те няма да бъдат сплашени. Нито пък аз.

— Не питам дали се боите. Питам дали гладувате.

— По никой начин — сухо отвърна Лирин. — Ако ни липсва нещо за храна, можем да се гостим с щедрото Ви внимание, Сиятелни господарю. Усещаме очите Ви, които ни наблюдават, чуваме гласа Ви, когато нашепвате на гражданите. Ако се съди по загрижеността Ви за нас, ще се окаже, че Вие се боите.

Рошоне застина, набодката увисна в ръката му, блестящите му зелени очи се присвиха, устните му се стиснаха здраво. В мрака очите му почти светеха. Кал се насили да не се свие под тежестта на неодобрителния му поглед. Имаше нещо властно у светлооките като Рошоне.

Той не е истински светлоок! Той е отхвърлен. Но накрая ще видя истински. Мъже на честта.

Рошоне се приведе напред.

— Не харесвам Вашия градец.

Лирин се свъси от този странен отговор.

— Не харесвам да се отнасят с мен като с изгнаник — продължи Рошоне. — Не ми се нрави да живея далеч от всичко важно. И още по-малко ми се нравят тъмнооки, които се мислят за по-горни от положението си.

— Срещам известни затруднения да изпитам съчувствие към Вас.

Рошоне се изсмя презрително. Погледна блюдото, като че беше загубило всякакъв вкус.

— Много добре. Нека да направим… уговорка. Аз ще взема девет десети от сферите. Вие можете да задържите останалото.

Кал скочи възмутен.

— Баща ми никога няма да…

— Кал — намеси се Лирин, — мога и сам да говоря.

— Ама със сигурност няма да сключиш сделка.

Лирин не отговори веднага. Накрая рече:

— Иди в кухните, Кал. Виж дали нямат храна, която да е повече по вкуса ти.

— Татко, не…

— Върви, синко. — Гласът на Лирин беше твърд.

Нима беше истина? Нима след всичко преживяно баща му щеше просто да се предаде? Кал усети, че се изчервява, и избяга от трапезарията. Знаеше как да стигне до кухните. Двамата с Ларал често се бяха хранили там като деца.

Излезе не защото му беше наредено, а защото не искаше баща му или Рошоне да видят какво чувства: огорчение, че се е изправил и е отхвърлил Рошоне, унижение, че Лирин е обмислял да се договаря, гняв, че е пропъден. Със срам установи, че плаче. Подмина двама от стражите на Рошоне, застанали на прага в светлината на самотна и едва мъждукаща маслена лампа на стената. Грубите им лица изпъкваха в кехлибарени отсенки.