Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Ръката на Ясна потъна в кожата на мъжа и той се вцепени. После пламна.
Не. Стана на огън. Докато премигна и мъжът се превърна в пламъци. Те се издигаха около ръката на Ясна и имаха очертанията на мъж с отметната назад глава и отворена уста. За кратко сиянието от гибелта му затъмни скъпоценните камъни на Ясна.
Викът на Шалан секна. Фигурата от огън беше красива по един особен начин. Изчезна за миг. Огънят се разнесе в нощния въздух и остави оранжев отпечатък в погледа на Шалан.
Другите трима започнаха да ругаят, тръгнаха да бягат и в паниката се запрепъваха един в друг. Един падна и Ясна небрежно се обърна и забърса рамото му с пръст, докато той се мъчеше да се изправи на колене. Превърна се в кристал, чист и съвършен кварц; облеклото му също. Диамантът в Превръщателя на Ясна помръкна, но остана достатъчно Светлина, която пращаше многоцветни отблясъци през кристалния труп.
Другите двама се втурнаха в противоположни посоки. Ясна пое дълбоко дъх, затвори очи и вдигна ръка над главата си. Шалан притисна скритата ръка в гърдите си, вцепенена и объркана. Ужасена.
Светлина на Бурята се стрелна от ръката на Ясна като двойка симетрични мълнии. Всяка от мълниите порази по един разбойник. Те подскочиха и се превърнаха в дим. Празните им дрехи се свлякоха на земята. Димният камък в Превръщателя на Ясна се пукна с остър звук, светлината му изчезна и останаха само диамантът и рубинът.
Останките от двамата разбойници се издигнаха във въздуха като малки стълбчета мазен дим. Ясна отвори очи. Изглеждаше странно спокойна. Намъкна отново ръкавицата — със скритата ръка я притисна в стомаха си и плъзна пръстите на свободната ръка в нея. После спокойно се върна, откъдето бяха влезли в алеята. Остави кристалния труп, приклекнал с вдигната ръка. Замръзнал за вечни времена.
Шалан се откъсна от стената и забърза след Ясна. Призляваше й и беше удивена. На ардентите беше забранено да прилагат своите Превръщатели върху хора. Дори рядко ги ползваха пред други. Освен това — как Ясна порази двамата мъже от разстояние? От всичко прочетено, колкото и да беше малко, Шалан знаеше, че за Превръщането е необходим физически контакт.
Беше прекалено смазана, та да иска отговори и стоеше мълчаливо — притиснала главата си отстрани със свободната ръка в опит да овладее треперенето и задъхването — докато Ясна повика паланкин. Най-сетне дойде един и двете са качиха.
Носачите тръгнаха към Ралинса. Седналите една срещу друга Ясна и Шалан се блъскаха при движението. Ясна разсеяно измъкна счупения димен камък и го пъхна в един джоб. Можеше да го продаде на златар, който да отреже и шлифова малките парчета.
— Ужасно беше — промълви най-сетне Шалан с ръка на гърдите. — Това беше едно от най-страшните неща, които съм преживявала. Вие убихте четирима души.
— Четирима мъже, които крояха да ни пребият, ограбят, убият и вероятно изнасилят.
— Вие ги подмамихте да дойдат след нас!
— Принудих ли ги да извършат някакви престъпления?
— Показахте скъпоценните камъни.
— Не може ли една жена да върви по улицата в града със своите притежания?
— Нощем? — обади се Шалан. — В опасен квартал? Като показва богатствата си? Вие почти предизвикахте случилото се!
— И това го оправдава? — отвърна Ясна и се приведе напред. — Одобрявате ли онова, което те се канеха да направят?
— Не, разбира се. Но това не оправдава Вашите действия!
— И все пак, тези мъже вече не са на улицата. Поне дотолкова жителите на града са в по-голяма безопасност. Проблемът, който толкова тревожеше Таравангян, е решен и любителите на театъра няма повече да попадат в ръцете на тези гадини. Колко живота спасих току-що?
— Знам колко живота отнехте. И то чрез силата на нещо, което би трябвало да е свято!
— Философията в действие. Важен урок за Вас.
— Направихте всичко това, само за да докажете гледната си точка — тихо отговори Шалан. — Направихте го, за да ми докажете, че можете. Проклятие, Ясна, как можахте да сторите подобно нещо?
Ясна не отговори. Шалан се вгледа в нея и затърси някакви чувства в безизразните й очи. Отче на Бурята. Наистина ли познавам тази жена? Коя е тя всъщност?
Ясна се облегна и загледа преминаващия край тях град.
— Аз не направих това, просто за да доказвам, дете. От известно време имах усещането, че злоупотребявам с гостоприемството на Негово величество. Той не си дава сметка какви грижи би имал, съюзявайки се с мен. Пък и мъже като тези…
В гласа й имаше нещо, острота, каквато Шалан не беше долавяла досега.