Мъжки игри
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #17
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мъжки игри». Краткое содержание книги:
— Владимир Борисович, помолих ви да се срещна с журналиста, подготвил материала, но вие ми забранихте.
— И съвсем правилно направих. Първо трябваше сам да се убедя във вашата искреност. Надявам се, че не сте нарушили забраната ми?
Коротков се подсмихна. Ако денонощието беше седемдесет и два часа, изобщо нямаше да му пука за забраните на началника. Но тъй като тези часове бяха все пак само двайсет и четири, през тях той трябваше да успее да изпълни поне онова, което началникът му бе възложил и чието изпълнение стриктно проверяваше. Не можеше и да мечтае да свърши нещо, което той бе забранил. При Житената питка — Гордеев — оперативниците сами планираха времето и последователността на действията си, докато при Мелник бе въведен нов ред, според който всеки служител трябваше сутрин да предаде на началника плана си за работа през деня. Началникът утвърждаваше този план и вечер очакваше да му докладват за изпълнението на всяка точка. Откъде ли, боже, главата му ражда тези глупости! Та нали и той беше израснал от оперативен работник! А пък създаваше впечатление, че никога не е работил в криминален отдел и не знае колко трудно е за един оперативник да разпределя времето си предварително.
— Планирайте за утре среща с този Баглюк и нека той ви даде обяснение откъде се е взела информацията за вашето сътрудничество с Мамонтов.
— Другарю полковник, той няма да ми даде никакви обяснения — вие прекрасно разбирате това. Не е и длъжен да ми обяснява каквото и да било — у нас има свобода на пресата. Само съд може да му поиска обяснения, ако ние подадем иск срещу вестника за защита на честта и достойнството. Е, и срещу неговото журналистическо началство естествено. Никой друг. Ако вие ми позволите поне една минимална предварителна разработка на Баглюк…
— Добре — прекъсна го Господаря. — Само не се увличайте прекомерно, времето си тече. Не можем да позволяваме на вестникарите да си мислят, че всичко им е позволено и че могат безнаказано да ни заливат с мръсотия. Много удобно ще е, ако се окаже, че Баглюк е замесен в нещо. Тогава ще можем да нанесем ответен удар, без да влизаме в контакт с него. Наберете повечко компромати срещу него, а аз, от моя страна, ще намеря човек с остро перо, който ще напише разгромяващо опровержение и ще го пробута в печата. Ще ви кажа нещо повече, Коротков: напълно допускам, че продължавате да ме лъжете за Мамонтов. Все пак ми се струва, че сте поддържали връзка с него, но нека това остане да лежи на съвестта ви. Днес задачата номер едно е да пресечем из корен използването на неясно как получена информация за разшифроване на нашата агентура. Ние вътрешно после ще се оправим някак и ще разберем по какъв начин сведенията за Мамонтов са попаднали в пресата, обаче трябва веднъж завинаги да откажем журналистите да публикуват такава информация. Ясна ли ви е така поставената задача?
— Ясна е, Владимир Борисович.
— Тогава утре сутринта ви чакам с плана на мероприятията. Докато не видя плана и не го ревизирам, не предприемайте нищо, нито една стъпка. Не знам на какви принципи на работа ви е учил Гордеев, обаче виждам, че от тези принципи не излиза нищо свястно. Сега ще имате добрината да се пренастроите и да започнете да работите според моите принципи.
Коротков излезе от кабинета на началника и по стар навик тръгна не към своя кабинет, а към този на Анастасия. Бяха приятели от дълги години и Юра просто не си представяше как е възможно, след като е получил ново „напътствие“, да не сподели първо с Каменская.
— Ася, нашият Господар най-сетне е узрял и е решил да обяви война на пресата — съобщи й той още от прага.
— Доста дълго трябваше да зрее — неодобрително отвърна Настя. — Обществеността почти си създаде впечатление, че е забравил за статията и че като добър началник той трябва да защити честта на мундира.
— Е, той е истински руски Господар: дълго впряга, ама после здраво пришпорва — не можеш го догони. Утре сутринта трябва да му представя план за мероприятията по разработката на Баглюк. Здраво пипа, нали?
— Ама той какво, предварително ли е сигурен, че журналистът има слабо място? Защо трябва да го разработваш?
— В това има смисъл. Защото каква е нашата задача? Преди всичко да изясним откъде той е получил тази идиотска дезинформация за Мамонтов. А пък Баглюк…