Мъжки игри

— А защо напуснахте спорта?

— Остарях. В коя купа да нарежа салатата?

Доценко стана и извади от кухненския шкаф красива пластмасова салатиера.

— Заповядайте. Но на колко сте години? Или е неприлично да се пита за това?

— На двайсет и девет. Миша, хайде да не говорим за това, може ли? Разказвахте ми за екранизациите.

— Да, добре че ми напомнихте. Тъкмо исках да ви попитам за нещо като експерт, защото все пак ми е трудно да преценя как жените усещат нещата. Чели ли сте „Твоят нежен образ“?

— Чела съм я.

— Кажете ми тогава възможно ли е жената заради една-единствена любовна несполука да намрази целия свят! Когато четях романа, това ми се видя малко… ами пресилено, да речем. Сигурен съм, че няма на света жена, която поне веднъж да не е претърпяла несполука в любовта. На всички се случва, но ако от това започват такива страшни психологически катастрофи, в света щеше да цари тотална взаимна омраза. А не е така. Повечето жени са абсолютно нормални и спокойни. Във всеки случай ние, мъжете, имаме това чувство. Но може и да грешим. Какво ще кажете по този повод, Анечка?

Настъпи пауза. Анна обърна месото в тигана, грижливо изми на чешмата доматите, краставиците, магданоза и копъра, приготви дъската за рязане, после някак прекалено дълго избира подходящ нож. Мълчанието се проточи и това никак не хареса на Миша Доценко. Най-сетне тя заговори:

— Нищо няма да кажа по този повод. Някои понасят с лекота и десет любовни несполуки. А някои направо обезумяват от една-единствена. Това е много индивидуално. Всеки има своята психика. — Тя изпищя, хвърли ножа в мивката и пъхна пръст в устата си. — По дяволите, порязах се!

Доценко скочи и започна да търси бинт и йод. Анна стоеше, бледа като платно, капка кръв падна върху светлия линолеум. Миша сръчно бинтова порязания пръст и я сложи да седне до масата.

— Успокойте се, сега ще нарежа салатата. Много ли ви боли?

— Не, просто се уплаших — опита да се усмихне тя. — Не мога да гледам кръв.

Ръцете й се тресяха, лицето й беше все още бледо, почти бяло. Михаил режеше зеленчуците и размишляваше върху странното й поведение. Беше видял с очите си колко сръчно Анна действаше с ножа. Дори почти не гледаше в ръцете си, движенията й бяха точни, сякаш машинални. Как можа да се пореже? Нима темата, която той бе подхванал, беше толкова болезнена за нея, че тя бе загубила самообладание? Или се бе порязала нарочно, за да го отклони от обсъждането на въпроса? Ако е така, постъпката й не е твърде нормална. Някога Миша бе учил: телесната цялост е една от най-големите ценности, които съществуват на нивото на подсъзнанието. Всяка хирургическа операция нанася на човека психическа травма, която той може да не осъзнава, да не усеща. Дори лекото порязване е нарушаване на целостта. Едно е, когато това става в резултат на нещастен случай или невнимание, и съвсем друго — когато човек умишлено се реже с нож. Изглежда, все пак наистина би могло да се говори за наличие на някои отклонения в психиката на Анна Лазарева.