Мъжки игри

Във вагона на метрото имаше сравнително малко хора, никой не й дишаше във врата и не я блъскаше с лакът в ребрата, Настя дори успя да си намери място за сядане в едно ъгълче. Извади от чантата си сборника научни статии с невзрачна картонена корица и отново се върна към онази публикация, която предизвика нескрития скептицизъм на Коротков. Въз основа на изучаването на серийните убийства учените правеха извод, че колкото по-млад е престъпникът, толкова по-висока е честотата на криминалните епизоди. Седем убийства за две седмици. Спокойно можеше да се говори за доста млад престъпник. От тази гледна точка Анна Лазарева подхождаше много добре. Но се говореше и за друга зависимост: колкото по-възрастен е престъпникът, в толкова по-голям диапазон варира възрастта на жертвите. Седмината потърпевши имаха големи разлики във възрастта — от двайсет и седем до четирийсет и девет години — и това донякъде поставяше под съмнение избора на Лазарева в качеството на заподозряна — престъпникът трябваше да е по-възрастен. Трябваше да подготвят други работни версии, ако се окажеше, че са сбъркали с баскетболистката. И същевременно да намерят възможност да се срещнат с хората, които правеха научните разработки върху серийните убийства. Може би те щяха да им подскажат нещо…

— … молим да освободите вагоните. Уважаеми пътници, при слизането от влака не забравяйте багажа си. За багаж, забравен от други пътници, съобщавайте на дежурния по станция.

Настя се сепна и изскочи от вагона. Напомнянето за багажа, оставен от други пътници, днес й се стори особено зловещо. Животът отдавна вече не беше прост и разбираем. По-рано тя твърдо знаеше: не води вкъщи случайни познати и не им ходи на гости, не влизай в съмнителни парични отношения, не се занимавай с пияни хора и така няма да си имаш неприятности. А сега от правилното или, както казват американците, безопасно поведение почти нищо не зависи. В метрото или в надземния транспорт може да избухне бомба. При пресичането на зелено може да те блъсне откачил от собствената си нахаканост пиян или нагълтал се с хапчета идиот с вносна кола. Вярно, маниаци е имало винаги — и преди сто, и преди петстотин години — и е нямало защита от тях. Това им е страшното на тях, че тяхна жертва може да стане всеки, колкото и правилно и „безопасно“ да се държи. Но все пак едно е, когато има само маниаци, и съвсем друго — когато те убиват и бомби, и откачени шофьори, и терористи, които взривяват цели блокове и завземат болници. Никога не знаеш къде ще се озовеш утре и ще бъдеш ли жив утре вечер. Страх те е да планираш, да си правиш сметки за бъдещето и поради това губиш усещането за перспектива на собствения си живот. Преставаш да виждаш бъдещето и се потапяш в настоящето, като се стараеш да изстискаш от него всичко възможно, защото настоящето поне вече го имаш, а не се знае ще го има ли бъдещето.