Мъжки игри

— Защо, аз харесвам ли ви? — попита той.

— Харесвате ми. Иначе нямаше да ви дойда на гости.

— Тогава напред, Анечка! Аз се самоотстранявам от кулинарния процес, за да не нарушавам чистотата на експеримента. Ще опитаме ли?

— Наистина ли ще рискувате? — закачливо се усмихна Аня.

— Ами ако съм ви излъгала и изобщо не ми харесвате? Тогава продуктите ви ще бъдат похабени, защото няма да можете да ядете това, което аз ще ви сготвя.

— Ще рискувам, защо не! Тъй като и мен не ме бива в готвенето, по-лошо няма да стане. Обаче представете си, че теорията ми е вярна? Тогава имам шанс да си направя пир по средата на работната седмица.

— Ами добре тогава… Обичам храбрите мъже.

Тя отново се зае с картофите. Миша седна до кухненската маса и започна внимателно да я наблюдава, като от време на време избъбряше по нещо банално до автоматизъм относно любовните романи. Мъж, който добре познава и с удоволствие чете такъв род литература, е огромна рядкост и Доценко след дълги размисли си избра именно такова хоби, макар че от любовните романи му се гадеше. Но жените се хващаха на тази въдица, дето се казва, от раз. Хващаха се дори онези, които не обичаха и не четяха такива романи. Хващаха се просто поради необичайната ситуация. Човек може по принцип да не обича кучета, но е невъзможно да не обърне внимание на куче с две глави. Ето вече две години Миша Доценко купуваше и грижливо, с молив в ръка, изучаваше любовните истории, написани от чуждестранни писателки, търсеше и си отбелязваше прилики и разлики, стараеше се да запомня заглавията и имената на персонажите. „Хобито“ се оказа много полезно и колкото повече ставаха жените, които бе успял да предразположи и с чиято помощ бе получил необходима за разкриване на престъпления информация, толкова повече намаляваше отвращението му към тези книжки. Беше почти същото, което бе изпитал в детството си във връзка с изварата. При спортуването като малък Миша на няколко пъти си чупи ту ръка, ту крак, и то в ситуации, при които негови приятели се отърваваха с обикновени натъртвания. Тогава лекарят каза на майка му, че при момчето се забелязва недостиг на калций и това води до повишена крехкост на костите. Трябва да пие специални препарати и да яде повече продукти, съдържащи калций, предимно сирене и извара. Миша не можеше да понася изварата, повдигаше му се от нея, но майка му упорстваше… След една година се разбра, че костите му са се заздравили и вече не се чупят при всяко падане. След две години Миша можа да се върне към спорта, а омразната извара продължава да яде до ден-днешен. В края на краищата тя не е толкова отвратителна, щом от нея има очевидна и осезаема полза.

Докато запълваше пространството с разсъждения за героите и героините на чуждестранни любовни романи, Миша Доценко наблюдаваше колко ловки и точни са движенията на гостенката му. Тя лъже, че не умее да готви, помисли си изведнъж той. Ами че това е клопка, обикновена клопка за мъжете. Ах ти, Анечка! Да, ти наистина се хвърляш на врата на всеки, който ти обърне внимание, и през дългите години в арсенала ти се е натрупал голям избор от хватки. Далеч не си толкова простодушна, колкото изглеждаш на пръв поглед.