Мъжки игри

— Благодаря, Анастасия Павловна, нищо не е нужно, всичко вече е направено. Само си помислих, че преди операцията Едуард Петрович сигурно ще иска да си поговори с вас, та исках да ви помоля да не показвате колко зле изглеждат нещата, ако ви се стори така. Знаете ли, той е като дете, готов е да пита първия срещнат има ли надежда. И вярва на всичко, което чуе в отговор.

— Защо смятате, че ще иска да говори с мен?

— Знам. Той изпитва много топли чувства към вас.

— Не сме общували повече от година — каза Настя. — Сигурно вече ме е забравил.

— Не сте права, помни ви и говори много хубави неща за вас. А не ви се обажда, защото не иска да ви създава проблеми. Но преди операцията със сигурност ще ви се обади, може би дори ще ви помоли да отидете при него в клиниката. Нали няма да му откажете?

— Не, разбира се. Ще дойда, ако ме помоли.

Денисов. Могъщият финансист, който бе купил и сложил в джоба си цял град с все администрацията и правоохранителната му система, богат като Крез. Човек, за когото нямаше нищо невъзможно. На два пъти Настя му бе помагала, веднъж и тя поиска помощ от него. Денисов й помогна, като плати за това със смъртта на собствения си син. Отношенията им бяха сложни. Едуард Петровия никога не я молеше да направи нещо в разрез със закона, и двата пъти бе ставало дума само за помощ при разкриване на престъпление и намиране на убийци. Но Настя Каменская, която работеше в милицията от дълги години, разбираше, че едва ли има право да разчита на безспорна порядъчност от страна на един крупен мафиот. Разбира се, искаше й се да се надява, че Ед Бургундски, както го наричаха приближените му, не би злоупотребил с познанството им и не би се опитал да я въвлече в някаква гадост. Но не можеше да заложи главата си за това.

А сега Денисов беше болен. Излизаше, че и за него има невъзможни неща. Неща, срещу които са безсилни всичките му несметни богатства и многобройни връзки.

На Настя й се стори, че водата във ваната стана съвсем студена. Пусна горещата, но това не помогна и тя разбра, че просто е нервна. Отново я полазиха тръпки. А колко хубаво бе започнало всичко! Пенлива вана, хубава книга, разговор с Алексей…

Застана под душа, за да отмие сапуна, и този път не изпита ни най-малко удоволствие от любимата си процедура. Човек никога не знае къде ще го намери нещастието. Взрив, терорист, маниак. Или неизлечима болест. Беше й жал за Денисов. А имаше ли право да изпитва съжаление? Имам, реши Настя. Каквито и да са неговите взаимоотношения със закона. Всеки човек има право на съчувствие, когато го сполети нещастие. Особено подобно нещастие.