Мъжки игри

— Може би. Слушай, направи едно добро, донеси ми водичка, а? — Настя подаде на Коротков празната гарафа. — Вашата мъжка тоалетна е по-близо.

— Мързелана! — промърмори той и взе гарафата. — Ти ще ми върнеш жеста с кафенце, и с бисквитки ще ме почерпиш, от онези вкусните, дето ги опитах вчера.

— Е, ама това беше вчера! — разсмя се Настя. — Вече ми ги разграбиха. Ще те почерпя с бонбон. Стига си се пазарил, тръгвай!

След половин час, когато бяха изпили по две чашки кафе и бяха омели кутията бонбони, която някой бе подарил на Настя по случай Коледа, в кабинета надникна Миша Доценко.

Както всички останали, и той трябваше да се отчита в края на деня пред Мелник за изпълнението на дневния си работен план.

— Отивам на поредна среща с Лазарева — съобщи той. — Мелник смята, че се движим в правилна посока. Дори ни похвали, че толкова бързо сме хванали тази посока.

— Значи е сигурен, че сме уцелили десетката, така ли? — учуди се Настя.

И имаше на какво да се учудва. Виктор Алексеевич винаги се съмняваше, съмняваше се чак до края, фактически до произнасянето на присъдата. А понякога и след него. Може би защото бе работил в криминалистиката два пъти по-дълго от новия им началник и съответно беше виждал два пъти повече грешки, допуснати от оперативни работници и следователи. Житената питка беше запален привърженик на отмяната на смъртното наказание. Всеки път, когато чуеше, че е открит истинският виновник за престъплението, за което някой вече лежеше в затвора, а се случваше и да е разстрелян, той изпадаше в ужас. „Представям си как се чувства сега криминалистът, който е намерил уликите срещу този невинен човек — казваше той. — Да не дава господ аз или някой от вас да се окаже на неговото място. Докато сте живи, няма да си простите, век ще се измъчвате.“ Какво пък, Господаря беше по-млад, по-уверен в себе си. Може това и да не беше чак толкова лошо.

— Какво впечатление ви прави Лазарева? — попита тя.

— Сложно. — Доценко меко се усмихна. — Далеч не е глупаво момиче, вярно, нискообразовано, но несъмнено има интелект. Доста приятна за общуване. Но нервите й не са в ред — в това съм абсолютно сигурен. Трудно се владее. И знаете ли… — той се запъна, — наистина е голяма романтичка. Направи ми впечатление как се облича. Ясно е, че тя сега се облича, имайки предвид срещите с мен. Но първия ден, когато се запознах с нея, не се канеше да ходи никъде вечерта, обаче изглеждаше великолепно. Човек има чувството, че двайсет и четири часа от денонощието чака своя прекрасен принц. Много добре се грижи за себе си, обици на ушите, маникюр…

— Да, маникюр — замислено промърмори Настя. — Маникюрът никак не ни пасва. Откак ми разказахте за това за пръв път, непрекъснато си блъскам главата. Опитвам се да си спомня нещо… Да! Спомних си. — Тя облекчено се усмихна. — Представете си, от два дни се мъча. Сега си спомних. В някакъв вестник четох рекламна обява, че сега се правят някакви нови видове козметични услуги, безумно скъпи. С помощта на специални прибори бързо да ти израстват коса и нокти. Мишенка, тичайте при вашата неуравновесена приятелка, а аз ще се постарая да намеря тази реклама, ще видя къде правят тези фокуси и ще опитам да науча дали Лазарева не е тяхна клиентка. Ако наистина е търсила услугите им след откриването на последния труп, можем да смятаме, че сме невероятни умници.