В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
На две крачки от Жан тя се спря и вдигна поглед към него, изпълнен с изненада и любопитство. Младият французин не беше стъпил на земята, а се беше качил на някаква странна конструкция, която в първия момент напомни на Черити на мотопед, но превозното средство имаше не две, а шест колела. Четири от тях бяха прикрепени към нещо като външна ос, образуваха ъгъл от трийсет градуса спрямо мотора, така че гумите можеха да се движат по повърхността на извитите нагоре вътрешни стени на тръбата на нефтопровода.
Превозното средство правеше смешно впечатление само на пръв поглед, после Черити осъзна колко смисъл имаше в една такава конструкция вътре в тръбата. Би било доста рисковано начинание, ако някой се опиташе да кара мотор вътре в триметрова тръба. А с това возило задачата щеше да е невероятно лека. Ако двигателят, който се виждаше изпод нацепената пластмасова броня, действително беше това, което обещаваше големината му, то тогава Жан сигурно би могъл да се придвижва с това нещо опирайки чак до тавана.
На младия французин не бяха убегнали учудените погледи, които Черити хвърляше на забележителното му превозно средство. Лицето му засия гордо:
— Харесва ли ви моят мотор? — попита той.
— Това е… доста интересна конструкция — отвърна Черити уклончиво. — Сам ли сте си го конструирали?
Жан кимна въодушевено.
— Трябваше да го видите, когато го получих. Истинска развалина. Трябваха ми две години, за да го направя. Но сега е най-бързият, който съществува в Свободната зона.
— Искате да кажете, че не сте единственият, който притежава такова нещо? — прекъсна го Черити.
Жан я изгледа, като че ли го беше попитала дали слънцето изгрява сутрин.
— Разбира се, че не — отвърна той. — Повечето си имат такъв мотор. Как иначе ще може човек да отиде от едно място до друго?
— Естествено — отвърна Черити с неуверена усмивка. — Какъв глупав въпрос! — Тя кимна с глава към тъмнината зад Жан. — Значи има и други такива свързващи тунели?
— Колкото искате. Само аз знам за двадесетина. Някои от тях са съборени, а два или три тунела бяха затворени, след като мъжете, които отидоха да ги проучват, не се завърнаха обратно. Но общо взето те са сигурно място — добави той почти припряно, когато видя, че Черити потрепери леко. Мравките не слизат никога тук долу, а също и ловците. Мисля, че те дори не знаят, че съществуват подобни подземни канали. — После той замълча за момент. — Обаче сега имаме един малък проблем.
— Да?
— Мога да взема само един от вас, в краен случай и джуджето. Но останалите двама ще трябва да чакат тук, докато се върна.
— Можем да се движим пеш — каза Черити. — Вие само карайте пред нас и ни показвайте пътя.
— Да вървим пеш?! — Жан се разсмя, сякаш е чул страхотен виц. — Има около десет километра. А на мен ще ми трябват само няколко минути с мотора. Затова пък ще трябва да карам три пъти.
Черити преведе думите му на останалите. Скудър направи ядосана физиономия.
— По-скоро ще пропълзя това разстояние на четири крака, отколкото да се кача на това нещо — заяви той.
Нет само смръщи чело, но Гърк побърза да подкрепи Скудър с енергично клатене на глава.
— Глупости! — отвърна Черити. — Нямаме нито време, нито сили да вървим пеша шест или седем мили през празен тръбопровод. Младежът е прав — един от нас трябва да тръгне с него и да разговаря с неговите хора, а останалите ще чакат тук. — Тя посочи раната на рамото на Скудър, там, където го беше улучила нажежената метална отломка. — Най-добре ще е да го придружиш ти. Нужен ти е лекар.
Скудър само махна с ръка.
— Ти тръгваш — каза той с глас, който не търпеше никакво възражение повече.
— Има право — обади се Нет. — Дори и само заради това, че си единствената от нас, която говори езика му. На Скудър и мен ще ни бъде трудно да отговаряме на каквито и да било въпроси.
— А може и не всички да са толкова любезни, колкото това хлапе тук — добави Гърк.