Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Останалите стояха безмълвни.
Продължих да прочиствам овала с пръст, докато фигурата стана съвсем ясна: 666.
— Това никак не ми прилича на урок от неделното училище — гласът на Слайдъл издаваше отвращението му.
— Как…? — Риналди не завърши въпроса си.
— Мухите са също като нас — обадих се аз. — Ако имат избор, винаги избират най-лесния път. Отверстия. Открити рани.
Слайдъл разбра какво исках да кажа.
— Раните са били издълбани в плътта на момчето.
— Точно така.
— Преди или след като са му отсекли главата? — в гласа му вече се усещаше гняв.
— Не знам…
— Значи Линго е прав.
— Не трябва да правим прибързани…
— Имаш ли някакво друго обяснение?
Нямах.
— Да вървим.
И Слайдъл се отдалечи с каменно изражение на лицето.
— Това не е израз на неуважение — каза Риналди, сякаш се извиняваше. — Племенницата му имаше някакви проблеми в гимназията.
Спря и се поколеба дали да продължи. Реши да не го прави.
— Както и да е, иска му се да реши случая от Грийнлийф час по-скоро. Открихме Кенет Роузбъро — хлапака, който наследил къщата.
— Племенникът на Уанда Хорн — добавих аз.
— Да — Риналди отново предпочете да премълчи. — Искаш ли да извикаме куче търсач да претърси наоколо? Може би ще успее да открие главата.
Кимнах.
— Ще се обадя да изпратят.
Когато се върнах, от колата, където бях отишла да взема куфарчето си с принадлежности, Хоукинз снимаше, а криминалистите обхождаха района. Покрай брега вече бяха поставени оранжеви маркери, които отбелязваха евентуални веществени доказателства. Фасове. Обвивки от бонбони. Салфетки. Повечето от тези неща щяха да се окажат безполезни, но на този етап никой не знаеше кое от тях има връзка със случая и кое се е озовало тук случайно.
Отворих куфарчето си и извадих принадлежностите си. До мен съдебномедицинският следовател извади термометър и го постави в ануса на жертвата. Или по-скоро в купчината снесени яйца. Не бях съвсем сигурна. В следващите два часа събирахме и надписвахме веществени доказателства. Лараби се занимаваше с трупа, аз — с буболечките.
Първо направих снимки в едър план, в случай че нещо се превърне в нещо друго, докато стигне до ентомолога. Веднъж бях допуснала подобна грешка.
Събрах малко от яйцата с помощта на влажна четка за рисуване. Половината сложих в разреден спирт. Нека почиват в мир. Останалата част исках да запазя живи, за да могат да се развият и достигнат зрялост и така ентомологът да определи вида им. Тези късметлии поставих в стъкленици, в които имаше говежди черен дроб и влажна салфетка.
След това се заех с личинките. Тъй като малкото ларви, които открих, очевидно бяха от същия вид като току-що излюпените, не ги разделих по големина, а само според мястото, от — където ги събрах — врата, ануса, почвата около трупа. Както и при яйцата, половината поставих в стъкленици с въздух, храна и достатъчно място за развитие. Другата половина отиде първо в топла вода, а след това — в спиртен разтвор.
След това улових и опаковах напълно развити екземпляри. После събрах представители на всички насекоми, които успях да открия на метър около трупа. В списъка ми влязоха два черни бръмбара, нещо кафяво и пълзящо и една шепа мравки. Осите ги пропуснах.
След като запечатах и написах пликчетата с насекомите, събрах проби от почвата и си записах някои неща относно хабитата: сладководно езеро, борова гора, слабокиселинна почва, надморска височина сто и петдесет — сто и шейсет метра, температура между осемнайсет и двайсет и осем градуса, ниска влажност, слънчево време.
И накрая си записах някои данни за трупа. Гол. Обърнат по корем, с повдигнати задни части, ръцете — изправени от двете страни на тялото. Липсваща глава. Рани, издълбани в гръдния кош и корема. Минимална степен на разлагане. Не е бил нападнат от водни или други животни. Струпвания от яйца на мухи по врата и ануса. Вътрешна температура: 36.1 градуса. Причина за смъртта — неизвестна.
Беше станало четири и половина, когато приключих. Лараби и Хоукинз стояха облегнати на микробуса и пиеха минерална вода.
— Жадна ли си? — попита ме Хоукинз.
Кимнах.
Извади една бутилка от хладилната чанта и ми я подаде.
— Благодаря.
Стояхме, пиехме вода и гледахме към езерото. Лараби заговори пръв:
— Слайдъл е убеден, че си имаме работа със сатанисти.