Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Дяволски кости
Дяволски кости - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дяволски кости

Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:

Остросюжетният стил на Кати Райкс буквално реже до кокал.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 127
Перейти на страницу:

— Днес е голям ден за съветник Линго — не можах да прикрия презрението в гласа си.

Хоукинз поклати глава.

— Старият Бойс държеше речи по-малко от двайсет и четири часа, след като открихте онези неща в мазето.

— Ама ти не знаеш ли? Линго има директна телефонна връзка с Бога.

Лараби изсумтя.

— Помниш ли убийството близо до Арчдейл? — Хоукинз очевидно говореше на Лараби. — Една лесбийка беше заловила партньорката си в изневяра и я беше намушкала. Едва бяха прибрали трупа и Линго вече държеше проповеди за това какво зло е хомосексуалността.

— Обаче и дума не продума, когато миналата седмица един шофьор на камион пръсна мозъка на гаджето на бившата си жена. Това си беше истинско праведно хетеросексуално убийство — отбеляза Лараби. — Даже имаше библейски мотив. Ако не е моя, няма да е на никой друг.

— Ако Линго подразбере какво става тук, веднага ще го вкара в сапунената опера, която разиграва в момента — Хоукинз изхвърли празната бутилка в найлоновото пликче до хладилната чанта. — Ще я нарече „Дяволът идва в Джорджия“.8

— Ако направи това, ужасно ще сбърка — обадих се аз.

— Ти не смяташ ли, че тук са намесени сатанисти? — попита Лараби.

— Тук — да. Но в мазето — определено не.

Описах му какво бях открила там.

— Никак не ми се вярва, че е било работа на баптисти — изкоментира Хоукинз.

Повторих накратко това, което вече бях разказала на Слайдъл и Риналди за синкретичните религии. Сантерия. Вуду. Пало Майомби.

— Кой от тях принася животни в жертва?

— Всички.

— А сатанистите?

— И те.

— Ти на какво би заложила? — попита Лараби и изхвърли бутилката си.

— Цветните мъниста, монетите и статуята на католическата светица ме карат да мисля, че е сантерия. Дървените пръчки и нгавга са атрибути на Пало Майомби.

— А човешките останки?

Вдигнах безпомощно ръце.

— Каквото ти харесва повече. Вуду. Сантерия. Пало Майомби. Сатанизъм. Но в мазето нямаше обърнати петолъчки или кръстове, нито символа 666, нито черни свещи или тамян. Нищо, типично за ритуалите на сатанистите.

— Не е като при това хлапе тук — Лараби посочи с глава към езерото.

— Не е.

— Смяташ ли, че има връзка?

Представих си обезобразеното тяло на брега на езерото.

Казанът с черепа и бедрените кости.

Не можех да отговоря.

По пътя към магистралата се разминах с две коли. Зарадвах се, когато видях първата. Но не и втората.

В джипа забелязах кучето търсач, за което Риналди беше споменал. Пожелах му да има повече късмет от мен при издирването на главата.

Същата жена, която бях видяла пред къщата на Грийнлийф във вторник вечерта, седеше зад волана на хондата. Какво име бяха написали под снимката в „Обзървър“? Алисън Сталингз.

— Няма що, чудесно! — казах си аз и ударих с юмрук волана от яд. — Коя, по дяволите, си ти, Алисън Сталингз?

Хвърлих поглед към номера на колата й и пожелах на Радке успех. Надявах се да успее да я задържи далече от трупа.

Точно когато излизах на шосе 1–77, мобилният ми телефон иззвъня. Трафикът започваше да се сгъстява, но все още не се движехме броня до броня, както щеше да стане в по-късните часове.

Номерът, изписан на екрана, ми беше непознат. Кодът на района беше 704.

Обадих се, водена от любопитство.

— Хайде, мустанги, давайте! — чух мъжки глас.

Отборът на мажоретките в гимназията се наричаше „Мустанги“. Бях изморена, замислена и, честно казано, разочарована, че разговорът е местен и следователно не се обажда Райън. Затова отговорът ми не прозвуча никак любезно:

— Кой се обажда?

В отговор последва първият стих от химна на гимназия „Мейерз Парк“.

— Здрасти, Чарли.

— Пие ли ти се кафе?

— Моментът не е подходящ.

— В шест часа? В седем? В осем? Когато кажеш.

— Цял ден работих на открито. Мръсна съм и съм уморена.

— Доколкото си спомням, всякак изглеждаш чудесно.

Обичам надпреварите. Работя здраво, но и здраво се забавлявам. Някои хора успяват да правят тези неща и въпреки това да изглеждат като извадени от кутийка. Аз не съм една от тях. В края на тенис турнирите Чарли изглеждаше сякаш като излязъл от модно списание. Аз приличах на зле накъдрен пудел.

— Благодаря. Ще си помисля.

— Кати ми каза, че обичаш агнешки котлети.

вернуться

8

The Devil Goes Down to Georgia — популярна песен на Чарли Даниелс (Б.пр.)

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 127
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)