Тъжният кипарис

— Казано така звучи малко грубо. Но този е смисълът — потвърди Роди с извинителна нотка в гласа. — Всъщност хайде да не го увъртаме. Какво можете да направите вие, мосю Поаро?

— Мога да потърся истината — отговори той.

— Да — в гласа на Роди се долови съмнение.

— Бих могъл да открия факти, които да бъдат от полза на обвиняемата.

— Само ако можехте! — въздъхна младият мъж.

— Искреното ми желание е да бъда полезен — продължи Поаро. — Ще ми съдействате ли, като ми кажете какво точно мислите за случилото се?

Роди стана и неспокойно започна да крачи напред-назад из стаята.

— Какво мога да кажа аз? Всичко е толкова абсурдно! Самата мисъл, че Елинор — Елинор, която познавам от дете, е извършила такава мелодраматична постъпка — отровила е някого, е толкова невероятна! Чак е смешно! Но как, за Бога, да го обясним на съдебните заседатели?

— Смятате ли, че е съвсем невъзможно госпожица Карлайл да е извършила подобно нещо? — попита Поаро.

— О, да! От само себе си се разбира! Елинор е невероятна личност, толкова е уравновесена, природата й е чужда на насилието. Ерудирана, чувствителна и твърде далеч от животинските страсти. Но сложете дванайсет дебелоглави глупаци в ложата на съдебните заседатели и един Бог знае в какво могат да бъдат убедени те! Нека бъдем разумни — тези хора не са събрани там, за да съдят характерите, а за да преценяват доказателствата. Факти, факти, факти! А фактите са против нея!

Еркюл Поаро кимна замислено и каза:

— Вие сте чувствителен и интелигентен човек, господин Уелман. Според фактите госпожица Карлайл ще бъде осъдена. Но вие я познавате добре и твърдите, че е невинна. Тогава какво всъщност се е случило! Какво е могло да се случи?

Роди раздразнено разпери ръце.

— Какво, по дяволите, се крие зад всичко това? Предполагам, че не е възможно сестрата да го е направила?

— Не се е доближавала до сандвичите. Проучих всичко много внимателно — обясни детективът. — А не е могла да сложи отровата в чая, без да отрови и себе си. Сигурен съм. Още повече, защо ще иска да убие Мери Джеръд?

— Защо въобще някой е искал да убие Мери Джеръд?

— Изглежда, на този въпрос не може да се даде отговор. Никой не е искал да убие Мери Джеръд. — А наум Поаро си каза: „С изключение на Елинор Карлайл.“ — Следователно логичният отговор е: Мери Джеръд не е била убита! Но, уви, не е така! Била е убита! — После добави малко мелодраматично: — „Почива тя във тишината, във мен почива тя!“5

— Моля? — удиви се Роди.