Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Поаро се усмихна малко иронично.
— Няма да се жалят пари. Съвсем правилно и уместно!
Господин Седън го погледна над очилата си:
— Вижте, мосю Поаро…
— Красноречието и емоционалните призиви няма да спасят клиентката ви — намеси се Поаро и прекъсна протеста му. — Ще е нужно нещо повече.
— Какво ще ме посъветвате? — попита адвокатът сухо.
— Да открием истината.
— Добре.
— Но в случая истината ще ни помогне ли?
— Отново неуместен въпрос.
— Имам няколко въпроса, на които бих искал да ми отговорите.
— Аз, разбира се, не мога да ви гарантирам, че ще ви отговоря без съгласието на клиентката си — изрече предпазливо господин Седън.
— Естествено. Разбирам. — Поаро замълча, после продължи: — Елинор Карлайл има ли врагове?
— Доколкото ми е известно, не — отговори адвокатът, леко изненадан.
— Госпожа Уелман правила ли е някога завещание?
— Никога. Постоянно отлагаше.
— Елинор Карлайл направи ли завещание?
— Да.
— Скоро ли? След смъртта на леля си?
— Да.
— На кого ще остави състоянието си?
— Това, мосю Поаро, е поверително. Не мога да ви кажа, преди да бъда упълномощен от клиентката си. В такъв случай трябва да разговарям с нея! Боя се, че няма да е лесно — усмихна се адвокатът студено.
Детективът стана и махна с ръка.
— За Еркюл Поаро всичко е лесно.
Глава осма
Главният инспектор Марстън беше много любезен.
— Е, мосю Поаро, дойдохте да ми съдействате за някой от моите случаи ли?
— Не, не — измърмори Поаро пренебрежително. — Само малко любопитство от моя страна.
— С удоволствие ще задоволя любопитството ви. За кой случай става дума?
— За Елинор Карлайл.
— О, да, момичето, което отрови Мери Джеръд. Делото ще се гледа след две седмици. Интересен случай. Между другото, направила го е и със старата дама. Още не е пристигнал окончателният доклад, но, изглежда, няма съмнение, че е морфин. Хладнокръвен човек. Окото не й мигна, нито при ареста, нито след това. Дума не обели. Но има достатъчно улики срещу нея. Вътре е.
— Смятате ли, че го е направила?
Марстън, опитен инспектор с добродушен вид, кимна утвърдително.
— Няма никакво съмнение. Сложила е отрова в сандвича, който е бил най-отгоре. Добре изпипана работа.
— Никакви съмнения ли нямате? Абсолютно никакви?
— О, не! Убеден съм! Доволен съм, че съм сигурен! Ние не правим повече грешки от другите. Не се стремим непременно да докажем нечия вина, както мислят някои хора. Сега съвестта ми е чиста.
— Разбирам — каза Поаро.
Мъжът от Скотланд Ярд го погледна с любопитство.
— Да не би да има нещо друго?
— Засега не — поклати той глава. — Всичко, което съм открил до този момент, доказва вината на Елинор Карлайл.
— Тя е виновна! — изрече инспектор Марстън с радостна увереност.
— Бих искал да се срещна с нея.
— В джоба си носите разрешение, нали? Така ще бъде по-лесно — усмихна се инспекторът снизходително.
Глава девета
— Е, как върви? — попита Питър Лорд.
— Не много добре — отговори Еркюл Поаро.
— Нищо ли не открихте? — попита с тягостно чувство лекарят.
— Елинор Карлайл е убила Мери Джеръд от ревност… Елинор Карлайл е убила леля си, за да наследи парите й… Елинор Карлайл е убила леля си от състрадание… Можете да избирате, приятелю!
— Говорите глупости!
— Така ли?
Луничавото лице на Лорд изглеждаше разярено.
— Какво означава всичко това?
— Мислите ли, че е възможно? — попита детективът.
— За какво да мисля, че е възможно? — попита на свой ред Лорд.
— Че Елинор Карлайл не е могла да понесе вида на страдащата си леля и й е помогнала да сложи край на живота си.
— Глупости!
— Наистина ли са глупости? Вие самият ми казахте, че старата дама ви е помолила да й помогнете.