Тъжният кипарис

Еркюл Поаро беше убедителен. Беше хитър. Но въпреки чара, който така умело приложи, жената остана сдържана и непреклонна.

Каза само, че за нея смъртта на госпожа Уелман е много тъжно събитие. Била е уважавана в околността. Арестуването на госпожица Карлайл определи като „позор“ и резултат от „тези модерни полицейски методи“. Колкото до смъртта на Мери Джеръд, становището й се свеждаше до неопределеното: „Не бих могла да кажа, че зная какво се е случило!“

Еркюл Поаро изигра последния си коз. С наивна гордост той разказа за посещението си в Сандрингам. Говореше с възторг за благосклонността и за очарователната простота и любезност на кралските особи.

Госпожа Бишоп, която ежедневно следеше новините за живота на кралското семейство, най-сетне се предаде. След като те бяха поканили Поаро… Е, естествено, сега вече беше съвсем различно! Чужденец или не, коя беше тя, Ема Бишоп, та да отблъсква този, когото кралските особи са приели?

Изведнъж разговорът й с мосю Поаро стана много приятен. Подхванаха една наистина интересна тема — избора на подходящ съпруг за принцеса Елизабет.

След като обсъдиха всичките възможни кандидати и ги определиха като „недостатъчно подходящи“, разговорът им се прехвърли към една не така интересна област.

— Бракът, уви — отбеляза Поаро поучително, — е изпълнен с опасности и клопки.

— Да, наистина, и тези противни разводи — госпожа Бишоп произнесе репликата така, сякаш ставаше дума за някое заразно заболяване, като например варицела.

— Предполагам, че преди да умре, госпожа Уелман е искала да види племенницата си задомена?

— Да, така беше — кимна тя. — Годежът на госпожица Елинор и господин Уелман бе голяма утеха за нея. Винаги се бе надявала, че ще се оженят.

— Може би са се сгодили единствено за да й доставят удоволствие? — осмели се да попита той.

— О, не! Не бих казала, господин Поаро. Госпожица Елинор винаги е била привързана към господин Уелман, още от малка. Тя е много почтена и предана!

— А той?

— Господин Родерик също беше привързан към госпожица Елинор! — отсече жената.

— Но струва ми се, че годежът бе развален?

Лицето на госпожа Бишоп се зачерви.

— Заради машинациите на една черна неблагодарница, господин Поаро!

— Наистина ли? — Той изглеждаше впечатлен.

— В тази страна, господин Поаро, се спазва известно приличие, когато се споменават мъртвите — обясни тя, а лицето й стана още по-червено. — Но тази жена, господин Поаро, постъпваше непочтено.

За миг той я загледа замислено, после каза, без сянка от лукавство:

— Изненадвате ме. Останах с впечатлението, че тя е била много естествено и непретенциозно момиче.

Брадичката на госпожа Бишоп потрепери.

— Тя беше хитра, господин Поаро! Мамеше хората! Сестра Хопкинс например. Да, а също и моята мила господарка.