Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Поаро съчувствено поклати глава и изцъка с език.
— Да, наистина — продължи жената, окуражена от реакцията му. — Милата ми господарка се чувстваше все по-отпаднала, а тази млада жена правеше всичко, за да й влезе под кожата. Знаеше си интереса! Все се навърташе наоколо, четеше й, носеше й малки букетчета цветя. Постоянно се чуваше: „Мери това, Мери онова, къде е Мери?“ А колко пари похарчи за нея! Скъпи училища и пътувания в чужбина! А тя беше просто дъщеря на стария Джеръд! Уверявам ви, на него тези неща никак не му се нравеха! Оплакваше се от маниерите й на дама. Беше се възгордяла!
— Боже, Боже! — този път детективът изрази състрадание.
— А и как се домогваше до господин Роди! Той беше твърде наивен, за да го прозре. А госпожица Елинор, каквато си е добра, не можа да разбере какво става! Но всички мъже са еднакви. Лесно се хващат на ласкателствата и се впечатляват от красивото лице!
Поаро въздъхна и попита:
— Предполагам, че е имала ухажори от своята среда?
— Разбира се, че имаше. Синът на Руфъс Бигланд — Тед. Много добро момче. Но не, нашата фина дама беше над нивото му! Не понасям такива превземки!
— Той не се ли ядосваше, че тя го отблъсква?
— Да, разбира се. Дори я обвини за лекомисленото й поведение към господин Роди. Знам го със сигурност. Не осъждам момчето, че се е почувствало наскърбено!
— Нито пък аз! — възкликна Поаро. — Много ме заинтригувахте, госпожо Бишоп. Някои хора имат способността с няколко думи да представят ярко и точно даден характер. Това е дар Божи! Вече ми е ясно каква е била Мери Джеръд.
— Забележете обаче, че не съм казала нищо против момичето! Не бих направила подобно нещо, след като вече е в гроба! Но няма съмнение, че тя причини много неприятности!
— Чудя се как ли щеше да свърши всичко? — промърмори Поаро.
— И аз се питам! От мен да знаете, господин Поаро, ако скъпата ми господарка не беше се споминала, тогава беше ужасен шок за всички, но сега разбирам, че е било Божия милост, не зная какъв щеше да бъде краят на тази история!
— Искате да кажете? — подкани я той.
— И преди съм чувала за подобни неща — продължи тя важно. — Сестра ми беше на служба при стария полковник Рандолф. Когато умря, той не остави нищо на съпругата си, а всичко отиде в ръцете на една уличница от Истборн. Ами госпожа Дейкърс, при женени синове и дъщери завеща състоянието си на органиста в църквата — един от онези дългокоси младежи.
— Да разбирам ли, че госпожа Уелман щеше да остави всичките си пари на Мери Джеръд? — попита Поаро.
— Не бих се изненадала! Не се съмнявам, че тази жена се домогваше до тях! А когато си позволявах да намекна на госпожа Уелман, тя ми се сопваше, въпреки че съм работила за нея почти двайсет години. Неблагодарен свят, господин Поаро! Опитвате се да изпълните дълга си, но старанието ви не се оценява.
— Уви, така е!
— Но порочността невинаги възтържествува — издекламира икономката.
— Наистина. Мери Джеръд е мъртва…
— Сега тя дава сметка на Всевишния и не ние трябва да я съдим! — каза утешително госпожа Бишоп.
— Обстоятелствата около смъртта й изглеждат доста необясними — отбеляза замислено Поаро.
— Тези полицаи и модерните им методи! Възможна ли е една благовъзпитана и образована млада дама като госпожица Елинор да отрови някого? Опитаха се и мен да забъркат, защото аз им казах, че поведението й беше странно!
— А не беше ли странно?
— А защо да не бъде? — разгорещи се госпожа Бишоп. — Госпожица Елинор е чувствителна млада дама. Щеше да преглежда вещите на леля си — едно мъчително задължение.
— Би било много по-лесно за нея, ако вие й бяхте помогнали — кимна Поаро разбиращо.
— Исках, господин Поаро, но тя доста остро ми отказа. Е, госпожица Елинор винаги е била много горда и резервирана млада дама. По-добре да бях отишла с нея.
— Не помислихте ли да я последвате в къщата?
— Не ходя там, където не съм желана, господин Поаро. — Госпожа Бишоп отметна глава с достойнство.
Поаро доби малко сконфузен вид и промърмори:
— А освен това сигурно сте имали важна работа през онази сутрин?
— Спомням си, че беше много топъл ден. Дори зноен. — Тя въздъхна. — Отидох на гробищата, за да положа цветя на гроба на госпожа Уелман, един жест на уважение. Останах дълго там. Бях се поуморила от горещината. Закъснях за обяда и сестра ми много се разстрои, като видя колко зле се чувствам от топлината! Каза ми, че не е трябвало да го правя в такъв ден.