Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Зная, сър, зная, че звучи абсурдно. Но колкото повече мисля, толкова повече ми се струва, че трябва да е било така. Нещо, което не е трябвало да стане или е някаква грешка. Просто нещастен случай.
Погледна умолително към Поаро, притеснен, че не е бил много убедителен.
Поаро помълча минута-две, като че ли обмисляше нещо, и накрая каза:
— Интересно е, че така го чувствате.
— Струва ми се, сър, че за вас твърдението ми е лишено от смисъл — отбеляза Тед Бигланд малко неуважително. — Не мога да обясня как и защо се е случило. Но имам такова чувство.
— Понякога чувствата ни насочват в правилната посока… Надявам се, че ще ме извините, ако ви причинявам болка, но вие много обичахте Мери Джеръд, нали?
Загорялото лице на младежа се зачерви и той простичко отговори:
— Мисля, че на всички е известно.
— И сте искали да се ожените за нея?
— Да.
— Но тя не е пожелала?
Лицето на Тед потъмня и със сдържан яд той каза:
— Хората мислят, че го правят за добро, но те не трябва да се бъркат в чуждия живот. Цялото това образование и ходене в чужбина промениха Мери! Не искам да кажа, че я развалиха или че я накараха да се възгордее. Съвсем не! Но тя се обърка! Вече не знаеше къде й е мястото. Да си го кажа направо — беше прекалено добра за мен, но не беше достатъчно добра за истински джентълмен като господин Уелман.
— Вие не харесвате господин Уелман? — подметна Поаро, като го наблюдаваше.
— И защо, по дяволите, трябва да го харесвам? — отговори Тед Бигланд ожесточено. — Нямам нищо против него. Обаче не бих го нарекъл мъж! Мога да го вдигна и да го пречупя на две. Но предполагам, че е умен… Ама, ако колата ви се счупи например, това няма да ви е от голяма полза. Може да знаете как работи колата, но ще сте безпомощен като бебе, дори и ако за да я подкарате, трябва само да извадите магнита и да го почистите.
— Вие в гараж ли работите?
— В гаража на Хендърсън, надолу по пътя.
— И сте били там сутринта, в която се е случило нещастието?
— Да, изпробвах кола за някакъв господин. Давеше се, а аз не можех да разбера защо. Покарах я малко. Сега, като си помисля, ми изглежда странно — беше прекрасен ден с цъфнали орлови нокти по живия плет… Мери много ги обичаше. Ходехме заедно да ги берем, преди да замине в чужбина… — На лицето му отново се появи учуденото детско изражение.
Еркюл Поаро мълчеше.
Тед Бигланд изведнъж се сепна от унеса:
— Извинете ме, сър, забравих какво ви казах за господин Уелман. Бях ядосан, защото той се навърташе около Мери. Трябваше да я остави на мира. Тя не беше за него, наистина не беше.
— Мислите ли, че е била влюбена в него?
— Ами… Всъщност не — отново се намръщи Тед Бигланд. — Но можеше и да се влюби. Не бих могъл да преценя.
— Имаше ли друг мъж в живота на Мери? Например някой, който е срещнала в чужбина?
— Не зная, сър. Не ми е споменавала за никого.
— А някакви врагове, тук, в Мейдънсфорд?
— Имате предвид някой, който я е мразел? — Той поклати глава. — Никой не я познаваше добре, всички я харесваха.
— А госпожа Бишоп, икономката на Хънтърбъри, обичаше ли я?
Тед се ухили.
— О, просто й завиждаше! На старата дама не харесваше, че госпожа Уелман беше толкова привързана към Мери.
— Беше ли щастлива Мери Джеръд в имението. Обичаше ли госпожа Уелман?
— Бих казал, че щеше да бъде по-щастлива, ако сестрата я беше оставила на мира. Имам предвид сестра Хопкинс. Пълнеше й главата с разни идеи да си изкарва прехраната сама и да учи за масажистка.
— Но е била привързана към Мери?
— О, да, беше много привързана към нея, ама е от хората, които винаги знаят кое е най-доброто за всеки човек!
— Да предположим — започна Поаро, — че сестра Хопкинс знае нещо, да кажем нещо, което би опозорило Мери. Мислите ли, че ще го запази само за себе си?
— Не ви разбирам, сър — погледна го Тед Бигланд с любопитство.
— Мислите ли, че ако сестра Хопкинс знаеше нещо, което не е в полза на Мери Джеръд, щеше да си държи езика зад зъбите?
— Съмнявам се, че тази жена може да си държи езика зад зъбите за каквото и да било! Тя е най-голямата клюкарка в селото. Но ако изобщо можеше да си държи езика зад зъбите, вероятно щеше да го направи само за Мери. — Любопитството му очевидно нарастваше и той добави: — Бих искал да зная защо ме питате.
— Когато говори с хората, човек си създава определена представа — поясни Поаро. — Стори ми се, че сестра Хопкинс беше съвсем откровена и честна, но останах с впечатлението, че крие нещо. Вероятно не е толкова важно. Може би не е свързано с престъплението. Но има нещо, което тя знае, а не казва. Освен това стори ми се, че определено е нещо, което би злепоставило Мери Джеръд или би й навредило…