Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— И заради писмото вие и госпожица Карлайл побързахте да отидете в Хънтърбъри?
— Да, отидохме. Не мисля обаче, че сме побързали.
— Но сте се почувствали малко притеснени, нали? Дори може би малко уплашени?
— Не беше така!
— Но то е съвсем естествено! — възкликна Еркюл Поаро. — Наследството, което ви е било обещано, е било застрашено! Напълно нормално е да сте се обезпокоили! Парите са много важно нещо!
— Не толкова, колкото си мислите.
— Подобна безкористност е наистина забележителна!
— О, разбира се, парите бяха важни за нас — изчерви се Роди. — Не бяхме съвсем безразлични към тях. Но главната ни цел беше да видим леля и да се убедим, че е добре.
— Отишли сте в имението заедно с госпожица Карлайл. Тогава леля ви все още не е имала завещание. Не след дълго е получила втори инсулт и е искала да направи завещание. Но твърде благоприятно може би за госпожица Карлайл е умряла през нощта, преди да успее да го направи.
— За какво намеквате? — Лицето на Роди беше гневно.
— Казахте ми, господин Уелман, че мотивът за убийството на Мери Джеръд, приписан на Елинор Карлайл, е абсурден, и наблегнахте, че насилието е чуждо на природата й. Но може да се направи и друга интерпретация. Елинор Карлайл е имала причини да се страхува, че е възможно да бъде лишена от наследството в полза на чужд човек. Писмото е било предупреждение, а несвързаните думи на леля й са потвърдили страховете й. Във вестибюла на къщата има чанта с различни медикаменти. Много е лесно да се вземе една опаковка морфин. А после, както научих, тя е останала сама с леля си, докато вие сте вечеряли с медицинските сестри…
— Боже мой, мосю Поаро! — извика Роди. — Сега пък какво искате да кажете? Че Елинор е убила леля Лора? Каква абсурдна идея!
— Но нали знаете, че има заповед за ексхумация на тялото на госпожа Уелман?
— Да, зная. Но нищо няма да открият!
— А ако открият?
— Няма! — заяви младежът твърдо.
— Не съм толкова сигурен — поклати глава детективът. — Вие разбирате, че има само един човек, който би се облагодетелствал от смъртта на госпожа Уелман в онзи момент…
Роди седна. Лицето му беше побеляло и той трепереше. Вторачи се в Поаро.
— Мислех, че сте на нейна страна… — промълви.
— Независимо на чия страна застава, човек трябва да приеме фактите. Струва ми се, господин Уелман, че досега, когато ви е било възможно, сте избягвали да се изправяте лице в лице с истината, щом не ви е харесвала.
— Защо да се терзае човек от лошата страна на нещата?
— Защото понякога е необходимо… — отговори Еркюл Поаро мрачно. После продължи: — Нека допуснем, че смъртта на леля ви е била предизвикана от отравяне с морфин и това се установи. Тогава какво?
— Не зная — поклати безпомощно глава Роди.
— Опитайте се да помислите. Кой й е дал морфин? Трябва да признаете, че Елинор Карлайл е имала най-добрата възможност да го стори.
— Ами сестрите?
— Разбира се, и двете биха могли да го направят. Но сестра Хопкинс е била разтревожена от изчезването на опаковката и открито го е споделила. Не е било нужно да го признава. Смъртният акт е бил подписан. Защо да привлича внимание към липсващия морфин, ако е виновна? Допуснатата небрежност вероятно ще й донесе неприятности, а ако е отровила госпожа Уелман, би било съвсем глупаво да го споменава. А и какво би спечелила от смъртта на госпожа Уелман? Нищо. Същото важи и за сестра О’Брайън. Тя е могла да даде морфин на старата дама, като го открадне от чантата на сестра Хопкинс. Но отново — защо ще го прави!
— Всичко това е така — поклати Роди глава.
— А и вие сте замесен.
— Аз? — стъписа се младият човек.
— Разбира се. Вие сте могли да вземете морфина. Имали сте възможност да го дадете на госпожа Уелман! През онази нощ сте били за кратко време сам в стаята й. Но отново, защо ще го правите? Ако беше успяла да остави завещание, със сигурност щеше поне да ви спомене в него. Така че, както виждате, мотив липсва. Само двама души са имали мотив.
Очите на Роди блеснаха.
— Двама души?
— Да. Единият е Елинор Карлайл.
— А другият?
— Другият е този, който е написал анонимното писмо — отговори Поаро бавно.
Роди го погледна недоверчиво.
— Някой е написал писмото — някой, който е мразел Мери Джеръд или най-малкото не му е била симпатична. Някой, който е бил, както се казва, „на ваша страна“ и който не е искал Мери Джеръд да се облагодетелства от смъртта на госпожа Уелман. Господин Уелман, имате ли представа кой може да е авторът на писмото?