Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Нямам никаква представа — поклати глава той. — Писмото беше написано неграмотно, с правописни грешки и изглеждаше някак си долнопробно.
— Това не означава нищо! Може да е написано от образован човек, който е искал да скрие този факт. Ето защо би било по-добре, ако го бяхте запазили. Хората, който се опитват да се правят на неграмотни, обикновено се издават.
— Двамата с Елинор решихме, че може да е някой от прислугата — каза Роди замислено.
— Имате ли някаква представа кой може да бъде?
— Не, никаква.
— Мислите ли, че е възможно да е била госпожа Бишоп, икономката?
— О, не! — възмути се Роди. — Тя е много порядъчна и горда личност. Писмата й се състоят от дълги, калиграфски изписани думи. Освен това сигурен съм, че тя никога не би…
Той се поколеба, но Поаро го прекъсна:
— Тя не е обичала Мери Джеръд!
— Предполагам, че не. Въпреки че аз нищо не съм забелязал.
— Но, господин Уелман, може би вие не забелязвате много неща?
— А не мислите ли, мосю Поаро, че леля ми би могла сама да вземе морфина? — попита Роди.
— Да, възможно е.
— Знаете ли, тя мразеше своята безпомощност. Често казваше, че би искала да умре.
— Но все пак не би могла да стане от леглото, да слезе по стълбите и да вземе опаковката морфин от чантата на сестрата.
— Не, но някой би могъл да го направи вместо нея.
— Кой?
— Ами някоя от сестрите.
— Не, никоя от сестрите не би се съгласила. Те много добре осъзнават опасността, на която биха се изложили! Сестрите са последните, които можем да заподозрем.
— Тогава… някой друг… — Роди отвори уста, за да продължи, но замълча.
— Спомнихте си нещо, нали?
— Да, но… — поколеба се той.
— Чудите се дали да ми го кажете?
— Ами да…
На устните на Поаро заигра странна усмивка и той попита:
— Кога ви го каза госпожица Карлайл?
Роди си пое дълбоко дъх.
— Боже мой, вие сте ясновидец! Случи се във влака на път за имението. Току-що беше дошла телеграма, че леля Лора е получила втори инсулт. На Елинор й беше много мъчно, защото бедната старица така мразеше да е болна, а сега щеше да е още по-безпомощна и щеше да бъде истински ад за нея. Елинор каза: „Хората трябва да имат право да сложат край на живота си, ако наистина го желаят.“
— А вие какво отговорихте?
— Съгласих се.
Поаро заяви мрачно:
— Господин Уелман, току-що изключихте възможността госпожица Карлайл да е убила леля си заради пари. Изключвате ли също възможността да я е убила от състрадание?
— Аз… аз… не, не мога…
— Да, сигурен бях, че ще ми отговорите така… — каза Еркюл Поаро.
Глава седма
В адвокатската кантора „Седън, Бладъруик & Седън“ посрещнаха Еркюл Поаро много предпазливо, дори с недоверие.
Господин Седън с незаинтересуван вид потупваше показалец по избръснатата си брадичка, а проницателните му сиви очи наблюдаваха замислено детектива.
— Естествено името ви ми е познато, мосю Поаро. Но аз не разбирам какво е вашето място в това дело.
— Мосю, действам в полза на вашата клиентка.
— Наистина ли? И кой… ви ангажира?
— Тук съм по молба на доктор Лорд.
— Така ли! — повдигна вежди господин Седън. — Не е редно, никак не е редно. Разбрах, че доктор Лорд бил призован като свидетел на обвинението.
Еркюл Поаро сви рамене.
— Това има ли значение?
— Защитата на госпожица Карлайл е поверена изцяло на нас. Убеден съм, че не се нуждаем от външна помощ по делото.
— Защото смятате, че невинността на клиентката ви ще бъде доказана лесно? — попита детективът.
Господин Седън трепна, а после продължи с гневен официален тон:
— Въпросът ви е неуместен. Много неуместен.
— Обвинението срещу клиентката ви е изключително сериозно…
— Наистина не разбирам, мосю Поаро, откъде сте научили?
— Въпреки че бях ангажиран от доктор Лорд, нося писмо и от господин Родерик Уелман — отговори детективът и му подаде писмото с поклон.
Господин Седън го прегледа и неохотно отбеляза:
— Това, разбира се, променя нещата. Господин Уелман се ангажира лично с отговорността по защитата на госпожица Карлайл. Ние ще действаме според неговите изисквания. — После добави с видима антипатия: — Нашата фирма не се занимава много с… ъ-ъ-ъ… криминални дела, но реших, че е мой дълг… ъ-ъ-ъ… към покойницата, която ни беше клиентка, да се заема със защитата на нейната племенница. И мога да кажа, че вече възложихме делото на сър Едуин Булмър, старши адвокат.