Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Поаро я погледна с възхищение.
— Завиждам ви, госпожо Бишоп. Истинско утешение е, когато след нечия смърт човек няма за какво да се самообвинява. Господин Родерик Уелман, предполагам, сигурно се обвинява, че не е влязъл да види леля си през онази нощ, въпреки че, разбира се, не е могъл да знае, че тя ще почине толкова скоро.
— О, грешите, господин Поаро. Твърдя го със сигурност. Господин Роди влезе при леля си. Току-що бях излязла от стаята си и чух сестрата да слиза по стълбите. Помислих си, че е по-добре да погледна дали господарката ми не се нуждае от нещо, защото знаете какви са сестрите — повечето време гледат да клюкарстват с прислужниците или пък да ги тормозят, като искат разни неща. Не че сестра Хопкинс е толкова лоша, колкото червенокосата ирландка, която постоянно бъбреше и създаваше неприятности! Та, както ви казах, тъкмо се канех да проверя дали всичко е наред, хоп видях господин Роди да се вмъква в стаята на леля си. Не зная дали го е познала, но така или иначе той няма за какво да се самообвинява!
— Радвам се — отбеляза Поаро. — Той май е доста изнервен.
— Само е малко раздразнителен. Винаги е бил такъв.
— Госпожо Бишоп, очевидно вие сте много разумен човек. Оформих си особено високо мнение за вашите преценки. Каква според вас е истината за смъртта на Мери Джеръд?
— Съвсем ясно е — изсумтя госпожа Бишоп. — Един от онези развалени пастети на Абът. С месеци ги държи по рафтовете! Вторият ми братовчед се разболя и едва не умря от консервирани раци!
— А какво ще кажете за морфина, намерен в тялото й?
— Аз нищо не зная за морфин! — отвърна тя важно. — Добре познавам лекарите — казваш им да търсят нещо и те го намират! Разваленият рибен пастет не им е достатъчен!
— Не смятате ли, че е възможно тя да се е самоубила.
— Тъкмо тя? — отново изсумтя госпожа Бишоп. — Не, разбира се. Та нали си беше наумила да се омъжи за господин Роди! Ха, тъкмо тя да се самоубие!
Глава пета
Беше неделя и Еркюл Поаро намери Тед Бигланд във фермата на баща му.
Не му беше трудно да поведе разговор с младежа. Той изглежда прие срещата като възможност да се разсее за малко.
— Опитвате се да откриете кой уби Мери? — попита Тед замислено. — Тъмна история!
— В такъв случай не вярвате, че госпожица Карлайл я е убила?
Тед Бигланд се намръщи малко учудено, почти като дете, и бавно каза:
— Госпожица Елинор е дама. Ами… тя е от тези хора, за които не можеш да си представиш, че са способни да извършат такова нещо — някакво насилие, ако разбирате какво имам предвид. Все пак малко вероятно е, нали, сър, една хубава млада дама да тръгне да прави подобни работи?
— Да, малко вероятно е… — кимна Еркюл Поаро замислено. — Но когато става въпрос за ревност…
Замълча, като наблюдаваше красивия, рус млад гигант пред себе си.
— Ревност? — учуди се Тед Бигланд. — Зная, че се случват такива неща. Но обикновено от алкохола на човек му причернява и той побеснява. А госпожица Елинор — такава красива и спокойна млада дама…
— Но Мери Джеръд умря… — напомни му Поаро, — и то не от естествена смърт. Имате ли някаква представа… нещо, което да ми кажете, за да ми помогнете да открия кой уби Мери Джеръд?
Младежът бавно поклати глава и отговори:
— Не е справедливо! Не изглежда възможно, ако разбирате какво имам предвид, някой да е убил Мери. Тя беше… тя беше като цвете.
В този миг Еркюл Поаро изведнъж доби нова представа за мъртвото момиче… С думите на младежа момичето Мери отново оживя и разцъфтя. „Тя беше като цвете.“
Изведнъж той усети мъчително чувство за загуба, за унищожена красота…
В съзнанието му се редуваха фраза след фраза. Питър Лорд: „Беше красиво дете“, сестра Хопкинс: „Щяха да я вземат в киното, стига да поискаше“, отровните думи на госпожа Бишоп: „Не понасях нейните превземки.“ И сега последната реплика, неочаквана, изместваща всички останали: „Тя беше като цвете.“
— Но тогава… — Поаро разпери въпросително ръце с чуждестранен маниер.
Тед Бигланд поклати глава. В очите му все още се четеше нямата болка на ранено животно.
— Зная, сър. Зная, че казвате истината. Тя не умря от естествена смърт. Но аз се чудех… — и спря.
— Да? — подкани го детективът.
— Чудех се дали не е било нещастен случай? — каза Тед Бигланд бавно.
— Нещастен случай? Какъв нещастен случай?