Изправи се и откри, че си е отпочинал превъзходно. От хижата на въглищарката нямаше и следа, дори нямаше и сажди от пещта. Ру разбираше, че би трябвало да е разтревожен от това, но всъщност се почувства развеселен и почти щастлив.
Клекна до Ерик и се опита да огледа превръзката му. Все още беше чиста и изглеждаше, като че ли някой току-що я е сменил. Леко докосна ръката на приятеля си и каза:
— Ерик.
Ерик се събуди, примига за момент, после седна.
— Какво има?
— Исках да разбера как си.
— Къде сме? — Ерик се огледа. — Последното, което си спомням…
— Хижата и старата жена ли?
— И още някой — кимна Ерик. — Но не мога да си спомня кой.
— Миранда — каза Ру. — Тя така се представи, но старата Герта твърдеше, че изобщо не била чувала за нея.
Ру стана и протегна ръка на Ерик. Той я хвана и приятелят му го издърпа да се изправи. Макар да мислеше, че ще го заболи, Ерик откри, че се чувства почти здрав.
— Как ти е рамото?
— Изтръпнало — отговори той и внимателно го раздвижи. — Но е много по-добре, отколкото очаквах.
— Няма колиба, няма пещ, няма Герта, няма нищо — каза Ру и се огледа.
— А това какво е? — попита Ерик и посочи двете одеяла и торбите.
— Някой се е погрижил да не измръзнем през нощта. Оставили са ни и чисти дрехи.
Ерик подуши яката си и измърмори:
— Би трябвало да мириша като кон след цял ден в полето, но не е така. И тази риза изглежда чиста.
Ру също огледа дрехите си.
— Да не мислиш, че старата Герта ни е изкъпала? — Почувства се по-скоро уплашен, отколкото развеселен.
— Не знам какво да мисля — поклати глава Ерик. После се огледа. — Ако се съди по слънцето, е някъде около девет, така че една четвърт от деня вече е изминала. По-добре да продължим; не знам защо войниците не ни откриха в хижата, но те ще се върнат и ще почнат пак да проверяват. Сигурен съм.
— Провери торбата си — каза Ру. — Виж какво има вътре.
Ерик развърза торбата и откри, че разполага почти със същите неща, както и приятелят му: нова риза и панталони, бельо и чорапи. Освен това имаше самун хляб и бележка.
Той разви тънкия пергамент и прочете на глас:
Момчета, засега сте в безопасност. Отидете право в Крондор — в кафенето на Барет. Сега сте ни задължени — на Герта и на мен.
Миранда
— Хем бягаме от кралското правосъдие, хем сме задължени на две вещици… — поклати глава Ру.
— Вещици ли?
— А какво друго мислиш? — каза Ру. Изглеждаше така, като че ли всеки миг очаква някой демон да изскочи от земята, да го сграбчи и да го отнесе в ада. Той се огледа и пребледня. — Виж! Това е същият склон, по който слязохме, за да стигнем до въглищарката! Имаше хижа и пещ — сега няма и следа, че някой е бил тук. — Той пристъпи натам, където бе се намирала пещта. — Няма дори сажди! — Гласът му се извиси ядосано. — По дяволите, Ерик! Някой ни е събличал, къпал, прал е дрехите ни и ни е облякъл отново, а ние нищо не сме усетили, само сме спали. Какво друго освен магия би могло да бъде?
— Хванати сме натясно като длъжници на две дяволски черни вещици! — Гласът му продължи да се засилва и Ерик разбра, че гневът му преминава в истерия.
— Спокойно — каза той, сложи ръка на рамото на Ру и го стисна окуражително. После отиде там, където трябваше да е пещта, и набързо огледа мястото. — Наистина нищо не показва, че са били тук. — Той потърка брадичката си. — Герта не беше хубавица, но по нищо не личеше да е зла вещица.
— Никой толкова грозен не може да е добър, повярвай ми — каза Ру. Тонът му показваше, че очевидно не споделя мнението на приятеля си.
— Това е загадка — усмихна се Ерик — и кара кожата ми да настръхва, но не сме наранени и не виждам начин някой, вещица или не, да ни накара да му служим без наше съгласие. Малко разбирам от тези работи, но монасите и жреците твърдят, че само по свое собствено желание можеш да постъпиш на служба при тъмните сили. Не съм длъжен, заради една услуга, която не съм желал, да заплатя цена, като стана чирак на тъмнината.
— Добре, може да се правиш на велик тълкувател на закона, докато демоните не те завлекат в Седемте долни ада, но що се отнася до мен, когато стигнем до Крондор, отивам право в някой храм и ще искам защита!
— Спри и да тръгваме. — Ерик разклати леко ръката на Ру. — Ако си прав и се нуждаем от защита, все пак първо трябва да стигнем до Крондор. Може би смятат, че продължаваме да вървим към Долината на сънищата, но чу снощи от патрула, че ще търсят навсякъде.
Ру се наведе да си събере багажа и докато сгъваше одеялото, забеляза нещо.
