Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
— Какво ви кара да мислите, че е така? — продължи Дахно.
— Това, което става — обясни човекът. — През последната седмица някой усилено разпродава акциите на компанията при Геотермичната станция.
— Ха, не мисля, че аз или някой друг може да му попречи — усмихна се Дахно.
— Да, но вие поне можете да разберете, кой стои зад всичко това, нали? — уточни мъжа с кафявите очи.
— Може би — сви рамене Дахно, — ако това е организирано нарочно от някой.
— Запомнете ми думите — събеседникът му се надигна от стола, — със сигурност някой стои зад това!
Той си тръгна. Блейс и Дахно получиха кратка почивка и време да останат насаме.
— Кои са Петте сестри? — полюбопитства Блейс.
Суровото лице на Дахно се разтегна в усмивка, когато се завъртя към брат си.
— Това се четирима старци и една жена, които са представители на една от най-големите църковни общества на Асоциация.
— Според мен, това, което става, е свързано някак си с политиката — отбеляза Блейс.
— Така ли мислиш? — отвърна Дахно, и точно тогава някой отново седна на стола. Този път беше жена на около четиридесет години, която би могла да мине за красавица, но благодарение на майка си, Блейс знаеше какви чудеса могат да постигнат грима и разни скъпоструващи козметични процедури с една жена. Тази обаче, не му обърна особено внимание.
— Дахно — каза тя, — тази събота ще поканя само няколко човека, и би било хубаво те да се видят с вас. Мисля, че това ще бъде приятно и за вас.
— Много съм поласкан — кимна Дахно.
Тя се изправи и си тръгна, без да каже нищо повече. Дахно отново се обърна към Блейс:
— Ще ти отговоря, преди да си ме попитал. Тя притежава второто по големина състояние на тази планета. Навярно ще се шашнеш, но освен това тя е и Истинска Пазителка на Вярата!
Блейс беше шокиран:
— Въобще не й личи!
— Но е така — подсмихна се Дахно. — А освен това тя е една от Петте сестри.
След няколко минути се появиха двама, които си приличаха сякаш бяха братя, седнаха при тях, произнесоха няколко загадъчни фрази, Дахно им отговаряше едносрично и още по-загадъчно, а после те изчезнаха.
Този парад от посетители продължи няколко часа. Блейс накрая беше порядъчно уморен и реши да си поръча ядене — това помогна, но не за дълго. След половин час той се умори съвсем и започна да се одрямва. Зад високите прозорци нощта се спускаше над града. Във фермата по това време той прибираше и почистваше масата и се гласеше да си ляга.
— Стига за днес. — Дахно погледна Блейс и стана от масата.
Отказа с жест на един млад здравеняк, който тъкмо се канеше да седне при тях и поведе брат си през препълнената и шумна зала. Никой не ги потърси за сметката.
Блейс беше твърде уморен, за да задава въпроси. Той покорно последва Дахно от ресторанта в асансьора, после в подземния гараж, където беше оставен оувъркара, седна в него и се остави изцяло на Дахно да го закара в жилищния блок с многото апартаменти — там брат му беше отделил един и за него. Със залепени за сън клепачи, и чувствайки се така, все едно че не е спал откакто се е разделил с майка си, Блейс се съблече, хвърли се в кревата и моментално заспа.
Когато се събуди на следващата сутрин, той установи, че Дахно вече е излязъл. Момчето използва автоматичната кухня, за да си направи закуска, а след това, понеже брат му не беше оставил никаква бележка, в която да пише кога смята да се върне, реши да прегледа всекидневната преса.
Блейс седна пред екрана на монитора и започна внимателно да чете, опитвайки се да свърже информацията оттам с това, което бе чул и видял вчера. Въпреки че материалите във вестниците съдържаха много повече финансови и бизнес новини, отколкото очакваше да види за планета като Асоциация с преобладаващи бедни ферми и още по-бедни фермери от типа на Хенри, усилията му не дадоха резултат. Очевидно Екюмени и още няколкото други големи градове по нищо не се отличаваха от големите градове на останалите планети.
Това беше валидно най-вече за Екюмени. Блейс узна, че правителството на планетата и представителствата на най-крупните местни компании са разположени именно тук. След всичко, което чу предишната вечер, имаше сериозни основания да си мисли, че членовете на правителството не обичат много-много лобистите или тези, които изпълняват подобни функции. Блейс беше почти сигурен, че първият им „клиент“ в ресторанта беше отявлен лобист, а ако не беше, то се опитваше по някакъв начин да влияе върху политиката на планетарното правителство.