Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
В лето господне 710, на шестия ден от декември, през царуването на Иуд, най-
благочестивия във Франция. Когато сарацините опустошаваха тази страна, тялото на
нашата скъпа и почитана Мария Магдалина бе махнато тайно през нощта от
алабастровата си гробница и поставено в тази, която е от мрамор, откъдето преди е било
извадено тялото на св. Сидоний, за да се преместят мощите на нашата светица на по-
сигурно място, нежели да попаднат в светотатствените ръце на коварните мюсюлмани.
Принц Шарл направил препис на текста и описание на това къде и как е бил открит, след което на
документа се подписали той и присъстващите епископи и архиепископи. На 5 май следващата година било
свикано събрание с присъствието на прелати, графове, барони, рицари и магистрати от Прованс и
съседните области. На него били обявени подробностите от измамата Везле и на 12 май 1280 г. делегатите
били заведени да видят мощите на Магдалина в Ла Сент Бом. Съобщава се, че “главата на светицата е
идеално запазена, докато от другите части от тялото и са останали само няколко кости”. Отдясно на челото
и било съхранено мъничко парченце плът и делегация от Върховния трибунал на Екс (начело със самия
председател) подписали документ, с който да удостоверят видяното. Нарекли това късче от плът “не се
допирай до мене” – романтичен намек за мястото, където Иисус е докоснал Мария, когато я помолил да не
се допира до него след възкресението му.
След това принц Шарл разделил костите на Мария на три. Черепът и бил вграден във великолепния
златен бюст с отлят стъклен похлупак за лицето. Шарл I Анжуйски, баща на принц Шарл, изпратил
короната си от Неапол, за да могат златото и скъпоценните камъни да могат да бъдат използвани за това
свято начинание. Останалите кости били сложени да почиват в сребърно ковчеже, а в по-късни времена
раменната и кост била отделена в позлатена сребърна мощехранителница, която била поставена на
пиедестал, поддържан от четри лъва.
Впоследствие било решено, че след като Римската църква е отговорна за утвърждаването на мита за
Везле, сегашният папа трябвало да освети реликвите, за да поправи стореното. Междувременно бащата на
Шарл бил починал, той самият имал други задължения, така че минали почти пет години, преди да се яви
на аудиенция при Бонифаций VIII, който в момента заемал престола на св. Петър. Клетвената декларация,
подписана от всички благородници и свещеници, присъствали в Сент Бом, била представена на папата
предварително с оригиналния пергамент на монасите касианити от VIII в.
На 6 април 1295 г. папа Бонифаций издал була, в която обявявал тленните останки от Сент Бом за
автентичните мощи на св. Мария Магдалина. Той упълномощавал Шарл (по това врем крал на Неапол и
граф на Прованс)да предаде манастира Сен Максимен на наскоро основания доминикански орден на
монасите-проповедници. Били намерени средства, с които на мястото на стария касианитски параклис да се
издигне голяма базилика – достойно място за излагане на мощите.
Проектирането и строежът на величествената готическа сграда продължило по-дълго от земния път
на Шарл; базиликата била напълно завършена чак след 200 години. Възникнал въпросът какво да се прави
междувременно с поставените в златни и сребърни ковчежета съкровища. По онова време крал на Франция
от династията на Капетингите бил Филип IV, който надлежно отстоявал своите кралски претенции. Папа
Бонифаций обаче не обичал този вироглав монарх, който налагал незаконни данъци на духовенството.
Затова на 24 февруари 1296 г. издал була, известната Clerics Laicos, с която забранявал на духовенството да
отстъпва църковни доходи или имоти без разрешение от Светия престол; освен това владетелите, налагащи
подобни данъци – това се отнасяло до крал Филип, - щели да бъдат отлъчени от Църквата.
Поради този именно конфликт папа Бонифаций не удовлетворил молбата на Филип за мощите на
Магдалина. Вместо това намерил друго решение. По онова време то изглеждало логично и правилно, но
довело до един от най-жестоките и трагични епизоди в средновековната европейска история.
ПАЗИТЕЛИ НА МОЩИТЕ
ДЪЩЕРЯ НА ФРАНЦИЯ
Документите, които проучихме във връзка с мощите на Магдалина, принадлежат на доминиканския
орден на монасите-роповедници. От става ясно, че след 1295 г. една от главните цели на ордена бил