Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
Носеше подплатеното кожено яке, закопчано догоре, което Джослин се опитваше да го
накара да изхвърли откакто започнаха да излизат. Беше хубаво, че нищо не можеше да
промени Люк, каквото и да се случваше в живота му, помисли си Клеъри. Той знаеше какво
харесва и това беше. Дори и да ставаше въпрос за оръфана стара дреха. — Но мога да се
досетя. Той тук ли е?
— Джейс ли? Не. — Клеъри сви рамене и се опита да изглежда спокойна. — Няма
проблеми, ще го видя утре.
Люк се поколеба.
— Клеъри…
— Лушън — студеният глас, който прозвуча зад тях, беше на Мерис. — Благодаря, че дойде
толкова бързо.
Той се обърна и й кимна.
— Мерис.
Мерис Лайтууд стоеше на вратата, ръката й се опираше на касата. Носеше бледо сиви
ръкавици в тон със сивия й костюм. Клеъри се запита дали Мерис беше обличала някога
дънки. Не беше виждала Изабел или майка й с друго, освен с костюми или бойна
екипировка.
— Клеъри — каза тя, — не знаех, че си тук.
Клеъри усети, че се изчервява. Мерис нямаше нищо против тя да идва от време на време, но
не беше признала връзката им с Джейс по никакъв начин. Не можеше да я вини за това.
Мерис още не беше преодоляла смъртта на Макс, случила се само преди шест седмици, а и
беше съвсем сама — Робърт Лайтууд все още беше в Идрис. Тя имаше по-сериозни проблеми
от любовния живот на Джейс.
— Тъкмо си тръгвах — отвърна Клеъри.
— Ще те закарам, когато приключа — каза Люк и сложи ръка на рамото й. — Мерис,
проблем ли е Клеъри да остане докато говорим? Предпочитам да изчака тук.
Мерис поклати глава.
— Нямам нищо против — въздъхна и прокара пръсти през косата си. — Повярвай ми,
изобщо не ми се иска да те безпокоя. Знам, че сватбата ти е след седмица. Честито, между
другото. Май така и не те поздравих.
— Да — каза Люк. — Но ти благодаря.
— Само шест седмици — усмихна се Мерис. — Доста скоростно ухажване е било.
Ръката на Люк стисна рамото на Клеъри, единственият знак, че това го подразни.
— Предполагам не ме извика, само за да ми честитиш, нали?
Мерис поклати глава. Изглежда много уморена, помисли си Клеъри. Във вдигнатата й тъмна
коса се виждаха сиви кичури, които преди ги нямаше.
— Не. Предполагам знаеш за телата, които намерихме през последната седмица?
— Да, мъртвите ловци на сенки.
— Тази вечер открихме още един. Заврян в кофа за боклук до парк Кълъмбъс. На
територията на вашия парк.
Люк вдигна вежди.
— Да, но другите…
— Първото тяло беше открито в Грийнпоинт, на територията на магьосниците. Второто
плуваше в езерото в Сентръл парк, в царството на феите. Сега имаме тяло на територията на
върколаците. — Тя впери поглед в Люк. — Какво мислиш за това?
— Че някой не е доволен от новото Съглашение и се опитва да настрои долноземците едни
срещу други — каза Люк. — Уверявам те, глутницата ми няма нищо общо с това. Не знам
кой стои зад убийствата, но всичко е извършено много непохватно, ако питаш мен. Дано
Клейва разбере истината.
— Има и още нещо — продължи Мерис. — Идентифицирахме първите две тела. Отне ни
малко повече време, тъй като първият труп беше обгорял, а вторият бе много разложен.
Можеш ли да познаеш на кого са?
— Мерис…
— На Ансън Пангборн и Чарлс Фриймън. Смея да отбележа, че и за двамата не бяхме чували
нищо от смъртта на Валънтайн.
— Но това е невъзможно — прекъсна я Клеъри. — Люк уби Пангборн през август… в
сградата на Ренуик.
— Той уби Емил Пангборн — каза Мерис. — Ансън беше по-малкият брат на Емил. И
двамата бяха в Кръга.
— Както и Фриймън — отбеляза Люк. — Значи някой не убива безразборно ловци на сенки,
а членове на Кръга? И оставя телата им на териториите на долноземците? — той поклати
глава. — Явно се опитват да провокират… по-несговорчивите членове на Клейва. Може би,
за да ги накарат да преосмислят новото Съглашение. Трябваше да очакваме нещо такова.
— Може би — каза Мерис. — Вече говорих с кралицата на феите и изпратих съобщение на
Магнус. Където и да е в момента — тя завъртя очи. Явно двамата с Робърт бяха приели
връзката на Алек с Магнус изненадващо добре, но Клеъри забеляза, че поне според Мерис не
е нещо сериозно. — Просто си мислех, че може… — тя въздъхна. — Напоследък много се
изморявам. Не мога да мисля трезво. Надявах се да ми подскажеш кой може да е виновен, да
се сетиш за нещо, което пропускам.