Спомен за светлина

- През Пътен портал - отвърна Ранд разсеяно.

Перин изсумтя.

- Добре де, нали каза, че тролоците не могат да Пътуват през портали? Възможно ли е да са се научили?

- Светлината да не дава. Единствените Твари на Сянката, които можеха да минават през портали, бяха голамите, а Агинор не беше толкова глупав, че да направи много от _тях_. Не, готов съм да се обзаложа дори срещу Мат, че е бил кемлинският Пътен портал. Мислех, че е наредила да го охраняват!

- Ако _наистина_ е бил Пътният портал, можем да направим нещо - каза Перин. - Не можем да позволим тролоците да опустошат Андор. Ако напуснат Кемлин, ще са зад гърба ни и това ще е гибелно. Но ако нахлуват през една точка, бихме могли да прекъснем нахлуването, като ударим точно там.

Ранд се ухили.

- Какво ти е толкова смешно?

- _Аз_ поне имам извинение, че знам и разбирам неща, които никой младок от Две реки не би трябвало да знае.

Перин изсумтя.

- Що не скочиш във водата на Винен извор! Наистина ли смяташ, че това е работа на Демандред?

- Точно това би опитал той. Разделяш противниците си и ги съкрушаваш един по един. Една от най-старите стратегии във военното дело.

Самият Демандред го беше открил в древните писания. Нищо не бяха знаели за войната при първото отваряне на Въртела. О, бяха си _мислели_, че я разбират, но това беше разбирането на древни и отдавна прашасали учения.

От всички минали на страната на Сянката, измяната на Демандред беше най-трагичната. Можеше да е станал герой. _Трябваше_ да е станал герой.

„Аз съм виновен и за това - помисли Ранд. - Ако бях предложил ръка вместо презрителна усмивка, ако го бях поздравил, вместо да му съпернича. Ако тогава бях човекът, който съм сега…”

Все едно. Трябваше да извести Елейн. Правилният курс беше да изпратят помощ за евакуирането на града, Аша’ман и верни Айез Седай да отворят портали и да спасят колкото може повече хора… и да се погрижат поне засега тролоците да останат в Кемлин.

- Е, май има някаква полза от тези твои спомени - каза Перин.

- Искаш ли да знаеш какво стяга мозъка ми на възли, Перин? - промълви Ранд. - От какво ме побиват тръпки като от студения дъх на самата Сянка? Покварата е това, което ме направи луд _и което_ ми даде спомените от миналия ми живот. Дойдоха при мен като шепот на Луз Терин. Но същата тази лудост ми подсказва как да спечеля. Не разбираш ли? Ако спечеля това, _самата поквара_ ще е довела до падането на Тъмния.

Перин подсвирна.

„Изкупление - помисли Ранд. - Когато се опитах последния път, лудостта ми ни унищожи.”

„Този път обаче ще ни спаси.”

- Иди при жена си, Перин. - Ранд вдигна очи към небето. - Това е последната що-годе мирна нощ преди края. Ще видя колко зле са нещата в Андор. - Погледна отново приятеля си. - Няма да забравя обещанието си. _Единството_ трябва да е пред всичко останало. Последния път загубих тъкмо защото отхвърлих единството.

Перин кимна и сложи ръка на рамото му.