Спомен за светлина

Двамата отново отдадоха чест, а Перин и Ранд тръгнаха през лагера. Тук цареше повече настроение, отколкото в други лагери на Полето. Лагерните огньове изглеждаха по-ярки, смехът - малко по-силен. Сякаш народът от Две реки бе успял някак да донесе _дома_ със себе си.

- Добре ги водиш - промълви Ранд, докато Перин кимаше за поздрав на хората си.

- Не би трябвало да чакат аз да им казвам какво да правят.

Но когато след миг дотича вестоносец, Перин веднага пое ролята си на водач: извика източения младеж по име и щом видя зачервеното му лице и треперещите му крака - беше се уплашил от Ранд, - го дръпна настрани и заговори с него тихо, но твърдо.

После прати младока да потърси лейди Файле и се обърна към Ранд.

- Трябва пак да поговоря с Ранд.

- Ти говориш с…

- Трябва ми истинският Ранд, не мъжът, който се е научил да говори като Айез Седай.

Ранд въздъхна.

- _Наистина_ съм аз, Перин. Повече аз, отколкото съм бил от векове.

- Да, добре. Не ми харесва да говоря с теб, когато всичките ти чувства са прикрити.

Няколко мъже от Две реки минаха покрай тях и отдадоха чест. Изведнъж го жегна хладното чувство на самота, защото знаеше, че никога повече няма да бъде един от тях. Най-трудното беше с хората от Две реки. Но си позволи да бъде малко по-… отпуснат, заради Перин.

- Е, какво става? - попита той. - Какво каза вестоносецът?

- С право се безпокоеше - каза Перин. - Ранд, Кемлин е паднал. Завзет е от тролоци.

Ранд смръщи вежди.

- Не си изненадан - каза Перин. - Притеснен си, но не и изненадан.

- Не съм - призна Ранд. - Мислех, че ще ударят на юг - чул бях за появи на тролоци там и съм почти убеден, че е замесен Демандред. Никога не се е чувствал удобно без армия. Но Кемлин… да, умен ход. Казах ти, че ще се опитат да ни разсеят. Ако успеят да подкопаят Андор и да я отвлекат, съюзът ми става много по-неустойчив.

Перин погледна към лагера на Елейн, вдигнат до този на Егвийн.

- Но не би ли било по-добре, ако Елейн се оттегли? Тя е на другата страна на този конфликт.

- Няма друга страна, Перин. Има _една_ страна, с разногласие по това как да действа тази страна. Ако Елейн не присъства на събранието, това ще подрони всичко, което се опитвам да постигна. Тя е може би най-могъщата от всички владетели.

Ранд можеше да я усети, разбира се, през връзката. Жегналата го тревога от нея му подсказа, че е получила това сведение. Трябваше ли да отиде при нея? Сигурно можеше да прати Мин. Тя се беше събудила и излизаше от палатката, където я беше оставил. И…

Той примига. Авиенда. Беше тук, на Мерилор. Само допреди няколко мига я нямаше, нали? Перин го гледаше, но Ранд не си направи труда да заличи стъписването от лицето си.

- Не можем да позволим Елейн да напусне - каза Ранд.

- Дори и за да защити родната си страна ли? - попита невярващо Перин.

- Ако тролоците вече са завзели Кемлин, е твърде късно Елейн да направи каквото и да било смислено. Силите й ще се съсредоточат върху евакуацията. Не е нужно да е там за това, но _трябва_ да е тук. Утре сутринта.