Богинята на светлината

— Не разбирам защо си толкова притеснен. От това, което ни разказа, изглежда, че Памела е напълно заинтригувана от теб — каза Лина.

— Точно в това не съм сигурен! Дали е заинтригувана от мен, или причината е в проклетата сила на заклинанието за призоваване.

— Не е трудно да разбереш — засмя се Хадес. — Просто се люби с нея. Ако после не иска да те вижда, значи заклинанието я е привлякло към теб. Ако иска — значи си ти.

Аполон се намръщи. Изобщо не желаеше да изпитва обичта на Памела. Макар че Хадес е прав. Беше съвсем просто да разбере дали Памела го обича, или е привлечена от него само от заклинанието. Защо тогава само мисълта да го направи караше стомаха му да се свива?

— Страшно е, нали? — мекият глас на Лина прекъсна мислите на бога. — Това е нещо, което ние, смъртните, разбираме много добре — нарича се страх да не бъдеш отхвърлен. Но за да познаеш истинската любов, трябва да откриеш сърцето си и да му дадеш възможност да изпита истинска болка. Ще ми се да имах лесен отговор за теб, но нямам.

— Винаги ли е толкова трудно?

Лина се усмихна мило на болезненото изражение на златокъдрия бог. Седнал до нея, Хадес плъзна ръката си в нейната и за миг очите им нежно се срещнаха.

— Само когато наистина изпитваш чувства — отвърна тя.

Лицето на Аполон пребледня.

— Мислите, че мога да се влюбя в нея? — той произнесе думите така, сякаш току-що бе назовал нов вид чума.

Лина кимна, потискайки смеха, който заплашваше да изригне като вулкан. Бедният Аполон! Беше толкова възхитително изненадан!

— Опасявам се, че е възможно.

— Горе главата! — каза Хадес. — Да обичаш смъртна не е толкова ужасно нещо.

— Е, радвам се да го чуя от теб — разсмя се Лина.

Хадес само се подсмихна и я целуна по челото.

— Тя не знае кой съм! — изръси Аполон. — Мисли, че съм смъртен мъж, лекар и музикант. Навярно не е заклинанието. Може би е възможно да се влюби в самия мен. Но няма ли това да се промени, когато открие, че се преструвам на някой, който не съм?

— Не й позволявай да се отдръпне от теб — гласът на Хадес бе станал равен и мъртвешки сериозен. Ръката му стисна по-здраво пръстите на Лина, когато си спомни как почти я бе загубил заради собствената си гордост.

— Аполоне, трябва да си сигурен, че действително й показваш истинското си аз — каза Лина, подбирайки внимателно думите си. — Това е най-сложната част от любовта. Трябва да се разголиш, за да се получи. И ако успееш да го направиш, съвсем внезапно ще осъзнаеш, че не си бог, лекар или музикант, а просто влюбен мъж. Ако и тя те обича, ще го види.

— А ако не ме обича? — попита Аполон.

Лина отговори откровено:

— Ако не те обича, ще те заболи.

— Цената си заслужава — каза Хадес, вгледан в очите на любимата си. — Възможността да познаеш истинската любов си струва всякаква цена.

В отговор Лина нежно докосна лицето му с пръсти.