Богинята на светлината

— Той е бил твоят рицар с блестящи доспехи — клише, което вие, необратните момичета, между другото, обожавате. И въпреки това не си се съвкупила с бедния триножник?

— Още не — отвърна Памела, почти останала без дъх.

— Още!? Значи разказът не е свършил.

— Имаме среща тази вечер. Тарарам! — завърши тя триумфално.

— Не мога да повярвам!

— Ще ти се наложи!

— Добре. Какво смяташ да правите? — Ви беше просто маниачка по срещи и затова заговори по същество.

— Мислех да отидем на вечеря — каза Памела.

— Пами, ти си във Вегас! Измисли нещо по-добро!

— Моля те, не ми казвай, че трябва да играем хазарт.

Ви въздъхна многострадално.

— Разбира се, че не ти казвам това! Но Вегас е Меката на прекрасни спектакли. Идете да гледате нещо… Нещо секси…

— Това е добра идея, но… не трябва ли да изчакам и да видя какво предлага той?

— Пами, знаеш, че съм ти приятелка, затова те моля да не се обиждаш, но сигурна ли си, че искаш още една връзка, в която позволяваш на мъжа да води парада? — тихо попита Ви.

— Не! — думата изскочи от устата на Памела, изпълнена с истински гняв. — Не искам нищо, което да наподобява преживяното с Дуейн! Вече не съм глупавото младо момиче, за което той се ожени!

— Не си била глупава, когато си го направила, Памела. Била си млада и влюбена и затова си сгрешила. Случва се и с най-добрите от нас.

— Е, с мен няма да се случи отново! — твърдо каза Памела.

— Коя част? Да си влюбена или да си млада?

Памела отвори уста, за да каже „и двете“, но после си спомни меката синева в очите на Феб и начина, по който я гледаше едновременно с интерес и желание. Спомни си и още нещо. Беше почти сигурна, че го видя в очите му — едно познато търсене, което привличаше както сърцето, така и душата й. Те бяха сродни души… Мисълта се носеше из съзнанието й като аромат на пролетни цветя.

— Вече не съм млада, Ви — каза уморено Памела. — И няма начин да се влюбя за един уикенд.

Върнел се засмя:

— Продължавай да си го повтаряш, Пами.

Памела се намръщи.

— Тръгвам. Трябва да свърша много неща преди срещата.

— Като например…

— Като например да скицирам онзи ужасен фонтан и да изпратя скиците на фонтанените момчета. — Памела и Ви наричаха „фонтанени момчета“ двамата братя собственици на голяма компания за продажба на фонтани, която „Руби Слипър“ бе използвала няколко пъти, за да им изпълни поръчки за различни детайли. — Тук съм, за да работя, помниш ли?

— Мислех, че Фауст иска да се помотаеш и да попиеш атмосферата на Форума през уикенда.

— Това не означава, че трябва напълно да пренебрегна работата си. Което ми напомня — днес ще се виждаш ли с госпожа Греъм?

— Разбира се, имам среща с лудата коткарка, за да обсъдим цвета на жалузите. Моли се за мен!

Памела се засмя: