Богинята на светлината

— Но аз съм съвсем подгизнала, а дъждът сякаш не намалява — каза Памела, гледайки пороя, който продължаваше да се излива.

Аполон проследи погледа й. Разбира се, той можеше да ги предпази от дъжда през целия път обратно до Цезар Палас, но нямаше как да обясни този номер на Памела.

— Знаеш ли какво — ще се състезавам с теб до хотела — усмихна му се широко тя.

— Не можеш да бягаш с тези обувки — той посочи към краката й.

— Е… Ние сме в Лас Вегас. На какво се обзалагаш?

Без да изчака отговора му, тя хукна с писък в дъжда. Аполон я последва със смях, оставайки достатъчно далеч зад нея, за да вижда как закръглените й бедра подскачат, докато тича със сладки, малки женски стъпки.

Аполон не можеше да си спомни кога за последен път се бе чувствал толкова млад или щастлив.

Нито един от двамата не обръщаше внимание на улицата и неспирния поток от коли по нея. Той я следеше с очи, а тя продължаваше да гледа през рамо назад към него.

— Печеля облога! — извика Памела.

Рязък звук я накара да погледне напред и дъхът й спря. Улицата! Изобщо не бе преценила колко е близо. Опита се да спре, но високият й тънък ток се закачи на някаква цепнатина в бордюра. Тя изгуби равновесие и размаха ръце като вятърна мелница в стремежа си да се задържи права. Памела усети страшна, отвратителна болка в глезена и залитна напред.

Аполон бе забелязал, че винаги, когато се случваха ужасни неща — като смъртта на Хектор или когато Артемида се бе разгневила на Актеон — времето се забавя, а случващото се някак се разтяга и разгъва. Приличаше на борова смола, която образува капчица и после се сцежда с дълга диря по грубата кора на дървото. Но при инцидента с Памела не стана така. Всичко се забърза със свръхчовешка сила. В един момент тя кокетно му се усмихваше през рамо, а в следващия се олюляваше на бордюра на улицата. Всеки момент щеше да падне на платното, по което бушуваше вълна от метални чудовища. Аполон видя смъртта й. Нямаше време за мислене. Тялото му реагира импулсивно, тласкано от безсмъртното му сърце, което изведнъж се бе разтърсило от мисълта, че може да я загуби.