Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Когато Аполон излезе от стаята, Памела се почувства така, сякаш слънцето внезапно се бе скрило от небето. Погледна часовника и започна да брои часовете до момента, в който щеше да го види отново.
Артемида чакаше в мрачния коридор, отклоняващ се от един товарен вход на Цезар Палас. Стоеше до вратата на някакъв нелеп килер, криещ в себе си портал, който водеше към друг свят. Младата богиня скръсти ръце и въздъхна. Беше казала на Аполон, че ще го чака на Олимп, но с напредването на нощта ставаше все по-нетърпелива. Беше късно — почти се зазоряваше — а тя все още усещаше веригите, които я приковаваха към смъртната жена. Защо богът на светлината се бави толкова с прелъстяването на една жена?
Висок мъж в прогизнали дрехи зави край един ъгъл и я приближи. Почти без да влага мисъл, тя вдигна пръста си, за да го принуди да се обърне и да използва друг изход.
Мъжът се разсмя, което я учуди.
— Номерата ти не действат върху мен, сестро — каза Аполон.
Очите на Артемида се разшириха от изненада.
— Аполоне? В името на брадата на Зевс! Какво се е случило с теб?
Аполон сви рамене и издърпа мократа риза от тялото си.
— Инцидент.
— Инцидент! А какво стана с прелъстяването?
— Върви добре.
— Добре! — Артемида почти изпищя от гняв и безсилие. — Как може да върви добре, като още усещам оковите на призоваването върху себе си?
— Тези неща отнемат време, Артемида. Памела не е град, който да превземем или крепост, която да атакуваме и да плячкосаме. Тя е смъртна жена, искаща романтика.
— Разбирам това съвсем добре. Това, което не разбирам е, защо още не си спал с нея.
— Защото това не е истинското й желание — каза Аполон.
Очите на Артемида се свиха при странния, самовглъбен тон на гласа му.
— Да спи с бога на светлината не е истинското й желание? Трудно ми е да го повярвам, братко.
Аполон въздъхна.
— Какво би отвърнала, ако ти кажа, че да спя с нея тази нощ не е това, което аз искам?
Би отвърнала, че така е по-лесно за разбиране. Тя беше помислила, че брат й намира смъртната за привлекателна, но очевидно не е така.
— Е — каза бавно Артемида, — това наистина е по вина на Бакхус. Просто ще трябва да го намесим, за да поправи стореното. Навярно може да използва най-силното си вино и да я опияни до състояние на желание. Той е бог. Предполагам, че е прелъстявал смъртни жени и преди, без значение колко отблъскващо е да си го представя в такава ситуация.
— Не! — думата експлодира от него. — Тази твар няма да я докосва!
Тънките вежди на Артемида се сключиха в объркване.
— Аполоне, бъди ясен! В един момент казваш, че не желаеш смъртната, а в следващия си готов да я защитаваш от друг бог, сякаш си онзи глупак Парис, а тя — твоята Елена.
— Казах само, че не желая да спя с нея тази вечер, не че не я желая. Тази вечер тя се нарани — изръси той под тихия втренчен поглед на сестра си. — Излекувах я, разбира се. Без да разбере — добави бързо, преди Артемида да успее да проговори. — Но да легна с нея след това би било подло.
Проницателните очи на Артемида видяха прикритото смущение на лицето на брат й. Той не беше напълно откровен — нито с нея, нито навярно и със себе си. Така или иначе, по упорито стиснатата му челюст можеше да разбере, че сега няма да признае пред нея нищо повече.
— Утре?
Аполон кимна стегнато.
— Утре.
— Добре. Хайде да се оттегляме на Олимп. Мисля, че смъртният свят ми омръзна.
Аполон отвори вратата на килера и направи знак към нея да мине първа през блещукащия с цвят на раковина портал. Той се връщаше в техния свят, но нямаше никакво намерение да се оттегля на Олимп. Взе си разсеяно „лека нощ“ със сестра си, след което се пренесе на единственото място, където знаеше, че ще получи помощ.
Единайсета глава
Аполон и останалите олимпийци бяха истински изненадани, че богинята, която спечели уж студеното сърце на Хадес, се оказа обикновена смъртна. Деметра беше разменила душите на дъщеря си Персефона и на Каролина Франческа Санторо — смъртна от съвременния свят. По този начин богинята на плодородието се надяваше да укроти безгрижната си щерка и да й даде възможност да стане по-зряла. Не беше за пренебрегване и фактът, че размяната носеше допълнителна облага — улегналата смъртна бизнес дама щеше да внесе успокояващо женско присъствие в Подземния свят. Но най-неочаквано господарят на Подземното царство се влюби безнадеждно в смъртната жена, скрита под маската на богиня.