Богинята на светлината

Бакхус барабанеше нервно с пръсти по масата. Нещата не вървяха по план!

— Още една текила! — изръмжа той на минаващата край него сервитьорка. Момичето се сви под парещия от гняв поглед на бога, забърза панически към бара и пътьом като ослепяла се блъсна в няколко стола. Бакхус почти веднага съжали, че изля гнева си върху това невинно създание. Вярно е, че младите олимпийци го изваждаха от равновесие, но беше абсолютно неприемливо да си го изкарва на невинни хора в царството си.

А това тук все още е неговото царство!

Сервитьорката се появи с чаша текила.

— Съжалявам, сър, извинете ме, че ви накарах да чакате за питието си!

Бакхус се усмихна мило и докосна леко ръката й. Божествената магия премина в тялото на момичето. Ужасеният й поглед изчезна, младите й бузи поруменяха, а устните й се разтвориха в съблазнителна усмивка.

Как изобщо можа да си помисли, че този непознат мъж е дебел, неприятен и ядосан? Сервитьорката като хипнотизирана не сваляше очи от Бахус. Всъщност беше много приятен. И не беше дебел. Беше просто едър мъж. Но тя харесва едрите мъже. Наистина ги харесва! Гореща вълна от пръстите му премина и се разля по цялото й тяло. Всяко нервно окончание в нея сякаш се наостри и се разтвори в сластна готовност, желанието — плътно, тъмно и главозамайващо — пропълзя по нея и тя усети как краката й омекват. Загледа се втренчено в тъмните очи на мъжа пред себе си, наведе се към него и изпита непреодолимо желание да усети как ръката му се плъзга по краката й…

Бакхус се изкикоти и погали стегнатата плът на младата й ръка.

— По-късно тази нощ ще дойдеш в апартамента ми. Достатъчно е само да помислиш за мен и желанието ти ще те доведе в правилната стая.

Едва след като се увери, че заповедта му е добре посята в подсъзнанието й, той спря да докосва ръката й.

Тялото на сервитьорката потрепери от удоволствие.

— Да — едва успя да изстене тя.

— Сега изчезвай! — Бакхус леко махна с ръка и сякаш було се вдигна от очите й.

Момичето примигна и му се усмихна колебливо.

— Искате ли да ви донеса още нещо, сър?

— Може би по-късно — отвърна той.

Сервитьорката се отдалечи бавно, все още замаяна от преживяното. Бакхус огледа закръглените й задни части и остави фантазията си да рисува как това младо тяло, напълно отдадено и разтворено, ще лежи под него по-късно тази вечер. О, да, щеше да е възхитително — тази млада жена щеше да е напълно влюбена в него. Той е бог! Няма никакъв проблем да си осигури обожанието й. Съвременните смъртни имат нужда да боготворят някого. Всъщност прави услуга на младата жена, внасяйки опияняващата магия на виното и плодовитостта в иначе скучния й живот.

Но той бе единственият бог, който има право да използва силата си сред смъртните. Лас Вегас е негово откритие! НЯМА ДА СПОДЕЛЯ СВОЕТО ЦАРСТВО С НИКОГО! Особено със златокосите близнаци. Откакто се помни ги ненавижда и двамата, заради тяхното съвършенство и безгрижна надменност към всичко. Ето и сега! Не се задоволиха да останат в Цезар Палас и да играят хазарт заедно със смъртните. И не само това! Дори се добраха до неговото специално място — фонтана на Форума.