Богинята на светлината

Отново потърка челото си с ръка.

— Омръзнало ми е от блясък. Мисля, че избирам любовта — изтощено каза той.

— Добър избор, скъпи — изправена на пръсти, Лина го целуна с бърза, сестринска целувка. — Помисли дали да не й кажеш кой си в действителност и то възможно най-скоро. — Тя хвърли кос поглед към Хадес. — Запомни от мен — винаги е най-добре се казва истината.

— Да, да, ще го направя! — отнесен, Аполон сякаш не я чуваше. — Благодаря ви, приятели! — Той потупа Лина по ръката и отстъпи встрани, готов да се понесе обратно към своя олимпийски палат. — Може би трябва да й направя подарък… — думите му още се носеха из стаята, когато тялото му потрепна, избледня и изчезна.

— Мисля, че сърцето на бога на светлината е достатъчен дар — тихо каза Лина и въздъхна тежко.

Хадес сви рамене.

— Бижутата никога не вредят.

Памела бавно излизаше от съня. Протегна се, прегърна възглавницата и още сънена си помисли, че днес предстои да се случи нещо чудесно, но не можеше да се сети какво. Чувстваше се прекрасно. Беше си починала добре, но въпреки това тялото й бе изпълнено с някакво странно напрегнато очакване. Един слънчев лъч се промъкна през плътно спуснатите завеси и погъделичка затворените й клепачи. Навя й мисли за златни слънчеви лъчи… горещина… очи с цвета на блестящ аквамарин…

Миналата нощ… целувки в дъжда… Феб… Памела светкавично отвори очи. О, по дяволите! Как можа да забрави? Има среща с Феб в осем тази вечер. Погледа към часовника до леглото и моментално скочи. Беше почти обяд! Обикновено ставаше рано, а сега се събуди по обяд!

Е, вярно е също така, че беше и жена, която през последните няколко години избягваше мъжете и романтиката. Ясно си спомни как предишната нощ се разтопи в прегръдките на един непознат мъж. Памела притисна колене до гърдите си и усети как сърцето й бие развълнувано. Не, не беше съсухрена стара вещица — беше млада и жива жена. Снощи рискува и бе възнаградена за този риск. Сладостна тръпка премина през тялото й при спомена как се чувстваше в прегръдката на Феб. А устните му! Целувките му я изгаряха цялата! Щом целуваше толкова добре, какво ли още умееше да прави с тези прекрасни устни…

Телефонът й иззвъня и я изтръгна от еротичните фантазии.

— Здравей, Ви — каза тя, без да поглежда изписания на дисплея номер.

— Сама ли си? — попита Ви с най-добрия сценичен шепот, който успя да докара.

— Да… — Памела прехапа устни и добави, — за нещастие.

— О, не! Чуй се само, кукло!

— Ви, отново се чувствам жива! Като че ли аз съм пустиня, а той е топъл летен дъжд! И да ти призная — готова съм да го погълна жадно!

Памела въздъхна щастливо.

— Ти си шеметно пияна!

— Права си! Права си! Аз съм зашеметена от похот! Замаяна съм! И по дяволите, усещането е прекрасно! Ох, да ти кажа веднага, на висок глас и без принуда, признавам, че беше права — не спираше да чурулика радостно Памела.

— Чакай малко да се ощипя. Ох, боли! Значи не сънувам. Вече не си пияна, нали?