Богинята на светлината

Памела наклони глава в жест, който вече бе станал познат и мил на Аполон.

— И какво ще й кажеш? — попита тя.

— Ще й кажа, че ме е задържал неочакван инцидент — той отиде до нея и с елегантно движение коленичи до леглото й. Ръката му докосна нежно глезена й. После го погали, прокарвайки пръсти и малко по-нагоре по прасеца й. По-скоро почувства, отколкото видя, как тя бавно поема дъх. — Прекрасен, неочакван инцидент.

Памела затаи дъх, докато той я гледаше и докосваше по този начин. Искаше да го помоли да не си тръгва, да прекара нощта с нея… Стомахът й се сви. Не би трябвало да го желае толкова силно и толкова скоро — той беше непознат. Красив, сексапилен, прекрасен непознат…

Аполон следеше променящите се емоции, които така ясно се изписваха на лицето й. Беше очевидно, че го желае. Той видя мекия, влажен копнеж в очите й. Можеше да я има — да я вземе в прегръдките си и да я прелъсти. Предполагаше се, че това трябва да направи. Това очакваше Артемида и такъв бе планът му. Памела не беше казала, че иска някой да прави любов с нея, когато изрече на глас желанието на сърцето си и изпълни призоваването, но нуждата й прозираше в думите. Той я бе видял, както и Артемида. Така че, за да завърши призоваването, трябваше да се люби с нея.

И после какво? Една внезапна мисъл нахлу в ума му като неочаквана зимна буря. Може би призоваването бе хвърлило върху Памела някакво заклинание и желанието, което виждаше в очите й, бе само резултат от силната магия на нимфите. Ако това е така, чародейството щеше да се разруши веднага щом преспи с нея. Тя нямаше да го желае вече. Нямаше да го гледа с онези интелигентни, изразителни очи, които се обагряха в пищния цвят на мед, когато той възбуждаше земната й страст. При тази мисъл Аполон се почувства изгубен и окаян. Изведнъж се изправи.

— Трябва да тръгвам — каза той и направи към нея жест да остане в леглото си, когато тя се опита да стане. — Не ставай, глезенът ти трябва да почива. Тази нощ го дръж вдигнат, докато спиш. Утре ще се чувстваш така, сякаш никога нищо не се е случвало.

Когато той се обърна към вратата, стомахът на Памела се сви. Беше споменал, че ще обясни на сестра си това, което се бе случило, е инцидент. Да не искаше да каже, че това е всичко? Че след тази единствена нощ няма да се видят отново?

— А за теб утре също ли ще бъде така, сякаш нищо никога не се е случвало?

Едва бе осъзнала, че е изрекла мисълта си на глас, когато думите й го накараха да спре. Аполон се обърна и ярките му сини очи сякаш грееха. Вдигна ръката, която съвсем до скоро гали глезена й и я протегна към нея с отворена длан.

— Утре ще продължавам да усещам кожата ти, допряна до моята. Утре все още ще чувствам коприната на устните ти. Утре бризът ще продължава да носи уханието ти към мен. Как е възможно да те забравя?

— Значи ще те видя отново? — попита тя, притаила дъх.

— Не бих останал далече от теб, дори и да исках. А аз не искам. Ще бъда пак в нашето заведение утре вечер по същото време. Дотогава, моя сладка Памела, ще мисля за теб.