Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Ще запаля и свещ за теб, ако трябва.
— Добре, стига сме говорили за работа. От теб се очаква да се помотаеш, а не да работиш.
— Със сигурност съм попила достатъчно безвкусна псевдоримска атмосфера. Колкото по-скоро се захвана с тази досадна работа, толкова по-скоро ще я свърша.
— Фантазия и забавление, спомняш ли си? — каза Ви.
— Върнел, довечера излизам с прекрасен непознат, наречен Феб. Това не е ли достатъчно забавна фантазия за теб?
— Ако вложиш в проекта малко от този дързък подход, без да губиш чувството си за хумор, мисля, че ще имаш идеалната рецепта за успех както с Е. Д. Фауст, така и с Феб. Забавлявай се и с двамата, Пами!
Забавление… Личният й живот определено не беше забавление. Чувстваше се комфортно и сигурно, но чак да се забавлява… да бъде щастлива… или поне радостна… Не! Може би дори и работата вече не я забавляваше. Памела със сигурност харесваше това, което прави, но кога за последен път се възхити или зарадва при приключването на някой проект? Не можа да си спомни… Тази мисъл я вцепени.
— Пами? Там ли си още? — попита Ви.
— Да, просто се замислих.
— Какво ще кажеш да отделиш на фонтана един час, след като се обадиш на рецепцията и уредиш билети за спектакъла — предложи Ви.
— Добре, права си, съгласна съм — отстъпи накрая Памела.
— И утре искам пълен отчет!
— Ще го получиш!
— Чао-чао, птичке! — закачи я Ви, преди да затвори телефона.
Памела потърка очи, за да прогони съня. Дано наистина има какво да разказва на следващия ден. След това, преди да е променила мнението си, набра девятката на рецепцията.
На второто позвъняване вдигна жена, която звучеше изключително експедитивно.
— Да, госпожице Грей. С какво мога да ви помогна?
— Бих искала довечера да гледам някой добър спектакъл — Памела спря и пое дълбоко въздух. — … еротичен спектакъл, но не вулгарен — завърши бързо.
— Разбира се, че не, госпожо. Горещо ви препоръчвам спектакъла, който се играе в момента в „Ню Йорк, Ню Йорк“11. Той е продуциран от същата компания, която направи „Цирк дьо солей“. Чували ли сте за него?
— Да, гледах „Цирк дьо солей“ в Денвър.
— Отлично! Новият им спектакъл се казва „Зуманити“. Еротичен е, но е направен с вкус. Аз самата го гледах и много ми хареса. Всъщност билетите за спектакъла са разпродадени отдавна, но хотелът с удоволствие, ще направи всичко възможно, за да ви осигури билети. Разчитайте на нас!
— Прекрасно — каза Памела с облекчение, че всичко стана толкова лесно.
— Колко билета бихте искали да ви осигурим?
Широката усмивка на Памела премина по телефонната линия.
— Два, моля.
Дванайсета глава
Памела се размърда леко и сви крака под себе си, изцяло погълната от скицирането на фонтана. Е, нейната версия на фонтана. Запази формата на детелина, но намали леко размера и махна ужасните статуи на Артемида, Аполон и Цезар. Замени ги с красиви спираловидни форми, които напомняха вълни. В центъра на всяка от формите изрисува риба, от чиято уста бликаше вода. Памела погледна надутата централна фигура на фонтана и въздъхна тежко. Независимо как щеше да „ремонтира“ това гигантограмадно нещо, по никакъв начин не можеше да направи Бакхус приемлив — особено ако Еди продължава да настоява той да е анимиран. Пръстите й, които до този момент сякаш прелитаха по страницата на скицника, забавиха движението си. Тя бавно очерта постамента на централната фигура, но мястото, където седеше Бакхус, остана празно. Би могла да опита да убеди Еди да сложат нещо не толкова… Памела погледна намръщено статуята… нещо не толкова дебело и противно.
Хвърли поглед на часовника си — три и трийсет. Оставаха четири часа и половина до срещата й с Феб. Имаше достатъчно време да си вземе фотоапарата и да направи снимки на колоните, както и да направи бележки за цветовете и текстурите. Всичко това ще й е необходимо в понеделник, когато най-сетне ще се види с Еди в дома му. Но вместо да се концентрира върху работата, умът й бягаше в мисли за удоволствия. Позлатата на натруфените колони й напомняше за златистата коса на Феб. Сега, когато не бе нужно да се концентрира, за да скицира фонтана, съзнанието на Памела отново се завъртя около него. Фалшивото небе, по което се носеха пухкави облаци, й напомни за очите му. По дяволите, дори безвкусната статуя на Аполон някак си започваше да прилича на него.
Сякаш Феб е грееща лампа против насекоми, а тя — поразен от любов комар. Обсебена е! Памела не се съмняваше в това, но с истинско огорчение осъзна, че всъщност не я интересува. Напротив, имаше усещането, че разгръща изключително хубава книга, че сякаш се разхожда из нечий чужд свят и се наслаждава на всяка секунда, прекарана в него.