Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Заплахите и обещанията на старицата, страхът да не я разяри, навикът, непривичен за едно дете, но станал вече нещо естествено за Флорънс, да кротува и да потиска чувствата, опасенията и надеждите си й помогнаха да изпълни заповедта и да разкаже кратката си биография, както тя самата я виждаше. Мисис Браун я изслуша внимателно до края.
— Значи, се казваш Домби, а? — попита мисис Браун.
— Да, мадам.
— Нужна ми е хубавата ти рокличка, мис Домби — каза Добрата мисис Браун, — и малката ти шапчица, и долната ти фуста, и всичко, от което можеш да се лишиш. Хайде! Събличай ги!
Флорънс бързо изпълни нареждането, доколкото й позволяваха разтрепераните ръце, като не откъсваше уплашените си очи от мисис Браун. Когато съблече всички принадлежности от тоалета, споменати от старата жена, мисис Браун внимателно ги разгледа и като че остана доста доволна от качеството и стойността им.
— Хм! — възкликна тя и обгърна с поглед крехката фигура на детето. — Не виждам какво друго… освен обувките. Трябват ми обувките ти, мис Домби.
Бедната малка Флорънс ги събу със същата пъргавина, много доволна, че й е останало с какво още да умилостиви мисис Браун. След това в замяна старицата извади някакви жалки обувки изпод купчината парцали, която за целта тя специално преобърна, както и наметало за момиче, много изтъркано и старо, и изпомачкан остатък от шапка, навярно измъкната от някоя канавка или бунище. Тя нареди на Флорънс да се облече в тези изискани одежди и тъй като това приготовление като че предшествуваше освобождаването му, детето изпълни всичко с голяма готовност.
Когато си поставяше шапката — ако това можеше да се нарече шапка, тъй като по-скоро приличаше на подложка за носене на багаж, — Флорънс я оплете в гъстите си коси и не можеше лесно да я измъкне. Добрата мисис Браун извади големи ножици и изпадна в състояние на странна възбуда.
— Защо не ме остави — попита мисис Браун, — когато бях доволна? Малка глупачке!
— Извинете! Не зная каква е вината ми — задъхано отвърна Флорънс. — Нищо не можех да направя.
— Нищо не можела да направи! — изкрещя мисис Браун. — А какво според теб мога да направя аз? Ах, боже мой! — възкликна старицата, като разроши къдриците й със страхотно наслаждение. — Всеки друг на мое място първо тях би отрязал.
Флорънс изпита такова облекчение, като разбра, че мисис Браун желае не главата й, а само косите й, че тя не започна нито да се съпротивява, нито да умолява, а само повдигна кротките си очи към лицето на това добро създание.
— Ако самата аз някога не бях имала дъщеря — сега тя е отвъд океана, — която се гордееше с косите си — проплака мисис Браун, — щях да отрежа твоите до последната къдрица. Тя е далеч, тя е далеч! Ох! Ох!
Риданията на мисис Браун не бяха благозвучни, но съпроводени от неистова жестикулация, те издаваха голяма скръб и Флорънс, изплашена повече от всякога, дълбоко се покърти. Навярно риданията спомогнаха да се спасят къдрите й, защото мисис Браун, след като известно време кръжи около нея с ножиците, подобно странна пеперуда, я накара да ги скрие под шапката и изобщо да не ги показва, за да не я изкушава. След като удържа тази победа над себе си, мисис Браун отново зае мястото си върху костите и запуши с много къса черна лула, като мляскаше и гримасничеше през цялото време, сякаш дъвчеше мундщука.
Когато изпуши лулата си, тя даде на детето да държи в ръце заешка кожа, за да може то да прилича на доброволна спътница, и му каза, че сега щяла да го заведе на оживена улица, където то можело да разбере как да стигне до приятелите си. Със заплаха за наказание и смъртно отмъщение в случай на неподчинение тя предупреди Флорънс да не разговаря с непознати и да не си отива в собствения дом (който за улеснение на мисис Браун можеше и да се намира съвсем наблизо), а в кантората на баща й в Сити. Предупреди я също така да чака на ъгъла на улицата, където ще я остави, докато удари три часът. Мисис Браун подкрепи тези нареждания с уверения, че разполага с всемогъщи очи и уши, които ще следят всичките постъпки на детето, и Флорънс обеща тържествено и сериозно да изпълни нарежданията.
Накрая мисис Браун излезе и поведе своята променена, облечена в парцали малка приятелка из лабиринт от тесни улички, пресечки и алеи, който ги изведе в края на краищата до една конюшня с голяма врата, откъдето се чуваше шумът на оживена магистрала. Като посочи вратата и каза на Флорънс, че когато ударело три часът, тя трябвало да тръгне наляво, мисис Браун на прощаване отново я сграбчи за косата — този жест, изглежда, бе съвсем неволен и не се поддаваше на контрол. После тя повтори, че Флорънс знаела какво да прави и й заповяда да тръгва, като не забравя, че е под наблюдение.