Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Но как ще оцелея достатъчно дълго, за да ги открия?
Трета част
12.
Тъмниците на Ка-Тор
Оковани отново във вериги, приятелите крачеха по широкия булевард, който прекосяваше огромния град. Площадката за кацане бе разположена извън крепостните порти. Джейк преброи още четири небесни кораба, кацнали там, както и една царска ладия, толкова голяма, че към нея бяха привързани не един, а три балона.
Жителите на Ка-Тор се бяха наредили от двете страни на улицата, усещаше се празнична атмосфера. Някои ги сочеха с пръсти. Роговете продължаваха да свирят. Мъже крещяха и се пазаряха. Децата тичаха навсякъде, някои дори прескачаха от покрив на покрив. Домовете и дюкяните бяха предимно едноетажни, построени от блокчета пясъчник, с високи тесни прозорци. Джейк успя да надзърне в някои от тях и видя каменни подове и оскъдно обзавеждане. По улицата се носеха миризми на кухненски огнища, пот, екзотични подправки…
Принцеса Нефертити водеше процесията, седнала в паланкин, украсен с алено и златно. Току-що изкъпаното й тяло бе пременено в изящни одежди в небесносиньо. На главата си бе поставила златна диадема. На Джейк му бе трудно да си представи това изящно гримирано и изискано облечено момиче като ловджийката от пустинята.
Тя играеше добре ролята си и махаше механично на тълпата, докато четирима едри мъже с робски яки на вратовете носеха паланкина й. Всъщност Джейк забеляза само един египтянин сред свитата й, всички останали носеха яки.
Вероятно това бе кварталът, в който живееха робите, но мястото определено не можеше да се нарече бедняшко или мизерно. Точно обратното. То бе оживено и колоритно. В саксии и сандъчета бяха разцъфнали пустинни цветя. Подскачаха игриво фонтани, а сребристите им води се стичаха в канали, издълбани в скалата.
Внезапно в краката на Джейк се заплете дребен динозавър с размерите на чихуахуа и едва не го препъна. Животинчето спря и изсъска, преди да се скрие в тълпата. Джейк забеляза на врата му миниатюрен свитък, привързан с панделка, досущ като папийонка. Сред тълпата се щураха десетки подобни създания, тичаха на задните си лапи и нерядко се стрелваха между краката на някой човек.
Марика прикри усмивката си с длан.
— Приличат на нашите остропери в Калипсос, явно ги използват, за да пренасят съобщения.
Докато вървяха по улицата, Джейк от време на време зърваше някоя къща, боядисана в черно. Прозорците й бяха зазидани с камъни. Вратата й бе закована. Никой от хората, наизлезли на улицата, не поглеждаше към тези къщи. Някои дори закриваха очите си с ръка, за да не ги видят дори случайно.
Джейк забеляза и аления символ, изрисуван върху вратите им: череп с разположени над него рога. Като че ли бе нарисуван с кръв.
По пътя от главните порти до вътрешния град преброи над една дузина такива къщи.
Когато и Пиндор ги забеляза, попита:
— Тези домове прокълнати ли са?
— Нямам представа — отвърна Джейк. — Горният символ — онзи, който наподобява рога — е йероглифът за ка, египетската дума за душа или дух.
Кейди се изсмя:
— А дори аз мога да се досетя какво означава черепът.
Смърт.
Джейк и приятелите му се спогледаха разтревожено.
— По червената боя съдя, че това е символът на онзи култ, за който спомена Политор.
Марика се обърна към него.
— Кръвта на Ка.
— Той каза, че те създавали проблеми, оказвали натиск върху хората. — Джейк кимна към поредната къща със зловещия знак. — Спомена нещо и за Кървавите игри.
Марика пребледня.
— Мислиш ли, че всички тези семейства са мъртви?
— Определено не са си у дома — отвърна мрачно Пиндор, изтри потта от лицето си и погледна сърдито към слънцето, което напичаше над главите им.
Достигнаха вътрешната стена и преминаха през още една сводеста порта. Сякаш от сватба се озоваха на погребение. Хората, излезли по улиците, бяха предимно египтяни. Изглеждаха студени и високомерни, мнозина се криеха под широки чадъри. Поздравяваха преминаващата принцеса с кимване, но тя не им обръщаше никакво внимание и седеше като истукана в паланкина си, потънала в размисли, ако за това можеше да се съди по начина, по който смучеше единия си пръст.